Добавянето на daclizumab към interferon beta намалява активността на заболяването при МС



01/05/2010
Добавянето на daclizumab към терапията с interferon beta намалява броя на лезиите и активността на заболяването при болни с множествена склероза (МС), в сравнение с монотерапията с interferon beta, показаха резултатите от проучването CHOICE, публикувани в списание Lancet Neurology (1). Tова е първото рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване, което има за цел да установи ефикасността и безопасността на допълващото лечение с daclizumab при пациенти с пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза (Relapsing-Remitting Multiple Sclerosis - RRMS). Хуманизираното моноклонално антитяло daclizumab (Zenapax на Roche) e разработено първоначално за лечение на болни след органна трансплантация. През 2008 година фирмата производител изтегли медикамента от страните на Европейския съюз по търговски съображения. В момента, Facet Biotech и Biogen изследват daclizumab при множествена склероза. Моноклоналното антитяло се свързва с алфа-субединицата на рецептора на интерлевкин-2 (CD25) - тип I трансмембранен протеин, експресиран върху повърхността на активираните Т-лимфоцити, В-лимфоцити и миелоидните прекурсорни клетки. Счита се, че при пациенти с множествена склероза, daclizumab атакува CD25, като така потиска активираните Т-лимфоцити. В проучването CHOICE са влючени 230 болни с пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза от 51 клинични центъра в САЩ, Канада, Германия, Италия и Испания. Участниците са били рандомизирани на daclizumab (висока доза - 2 mg/kg на всеки две седмици или ниска доза - 1 mg/kg на всеки четири седмици) или плацебо, добавени към стандартната терапия с interferon beta за период от 24 седмици. Първичен краен критерий за ефикасност е бил броят на новите или нарастване на старите лезии, визуализирани чрез контрастиране с гадолиний при магнитно резонансно изследване на ЦНС. Образното изследване е провеждано на всеки четири седмици между осма и 24-та седмица на клиничното изпитване. Високата доза daclizumab е намалила броя на новите лезии със 72%, съпоставена с плацебо. При ниската доза daclizumab, редуцирането на броя на новите лезии в ЦНС е било с 25% повече в сравнение с контролите. Фармакодинамичните анализи доказват, че терапията с моноклоналното антитяло не е асоциирана със сигнификантна промяна в активността на Т-, В-, NK-клетките. Установено е осемкратно нарастване на популацията на CD56-NK клетките в двете терапевтични групи в сравнение с контролите. Според авторите, ефектът на daclizumab при пациентите с множествена склероза е бил свързан именно с експанзията на CD56-NK клетките, а не с предполагаемото потискане на активността и пролиферацията на Т-лимфоцитите. От друга страна, наскоро публикувани данни показват, че интерлевкин 15 има водеща роля в ранните етапи на активиране на NK-клетките, докато интерлевкин 2 е ангажиран в по-късните етапи на процеса. Лечението с daclizumab е демонстрирало добра поносимост. Честотата на нежеланите реакции е била 24% в двете терапевтични групи спрямо 14% за контролите. Най-често регистрираните странични лекарствени ефекти са били инфекциите. Изследователският екип счита, че бъдещи клинични изпитвания ще докажат ефикасността на терапията с daclizumab при пристъпно-ремитентната форма на множествена склероза, ще потвърдят профила на безопасност на медикамента, което ще послужи като основа за регистрирането му като допълващо лечение при MS. (КД) Използван източник: 1. Winn D., Kaufman M., Montalban X. et al. Daclizumab in active relapsing multiple sclerosis (CHOICE study): a phase 2, randomised, double-blind, placebo-controlled, add-on trial with interferon beta. Lance t Neurol. Published online February 16, 2010 www.thelancet.org