Безопасни ли са медикаментите за профилактика на рака на гърдата?



01/05/2010
Профилактичното използване на медикаменти, които намаляват риска за първичен карцином на гърдатата, може да води до повишен риск за тромбемболични инциденти (tamoxifen, raloxifene), ендометриален рак (tamoxifen) или инсулт (tibolone), показаха резултатите от системен обзор*, публикувани в списание Annals of Internal Medicine (1). Последните клинични проучвания показаха, че селективните модулатори на естрогенните рецептори (SERM - tamoxifen citrate и raloxifene) и tibolone са ефективни за намаляване на риска за инвазивен рак на гърдата при жени без анамнеза за предшестващо злокачествено заболяване. Анализът на данните е установил, че в сравнение с плацебо, трите медикамента намаляват риска за инвазивен рак на гърдата със 7 до 10/1000 жени/година, като редукцията е съответно с: 30% за tamoxifen, 56% за raloxifene и 68% за tibolone. Приложението на tamoxifen и raloxifene е свързано с понижен риск за естроген-позитивен карцином, но не и за естроген-негативен и неинвазивен рак на гърдата или за намалена смъртност сред тези пациентки. В три проучвания е имало данни за понижаване на риска за патологични костни фрактури. Приложението на медикаментите е било свързано обаче с повишена честота на тромбемболични инциденти с 4 до 7/1000 жени на година, като рискът при употреба на tamoxifen в сравнение с плацебо е бил повишен 1.93 пъти и на raloxifene - 1.60 пъти. Също така приемът на tamoxifen е бил свързан с повишен риск за ендометриален карцином - 4/1000 жени на година (2.13 пъти). В сравнение с raloxifene, tamoxifen е бил свързан с повишен риск и за катаракта. При жени в напреднала възраст, употребата на tibolone е била асоциирана с повишена честота на мозъчносъдови инциденти. FDA одобри използването на селективните модулатори на естрогенните рецептори tamoxifen и raloxifene за намаляване на риска за инвазивен рак на млечната жлеза при жени с висок риск за развитието на този вид карцином. За повишен риск се приема наличието на лобуларен карцином in situ или атипична хиперплазия в биопсичен материал от гърда, поне една роднина по първа линия с рак на жлезата или петгодишен прогностичен риск за карцином от 1.66% или по-висок, изчислен чрез модифицирания модел на Gail. Приложението на tibolone с такава индикация все още не е одобрено от FDA, независимо, че съществуват данни за намаляване на риска при неговата употреба. Всяка година в света се диагностицират повече от един милион пациентки с карцином на млечната жлеза. Смята се, че в Европа и Северна Америка една от всеки девет жени развива заболяването в някой момент от живота си. Рискът за злокачественото заболяване се удвоява всеки 10 години до менопаузата, когато опасността намалява - 25% е честотата на този тумор сред жените до 50 години, 50% е при тези на възраст между 50 и 69 години и 25% сред по-възрастните от 70 години. (КП) * Обзорът обобщава наличните доказателства за ефективността и безопасността на тези средства за понижаване на риска за първичен рак на гърдата при жените като цяло и сред определени подгрупи. В обзора са включени осем изследвания: едно сравняващо tamoxifen и raloxifene, четири плацебо-контролирани с tamoxifen, две плацебо-контролирани с raloxifene и едно плацебо-контролирано с tibolone. Средната възраст на участничките е 47-51 години в проучванията с tamoxifen и 67-68 години в изследванията с raloxifene и tibolone. Периодите на проследяване са били от четири до осем години. Използван източник: 1. Nelson H., Fu R., Griffin J. et al. Systematic review: Comparative effectiveness of medications to reduce risk for primary breast cancer. Ann Intern Med, 2009 www.annals.org