Тайните на българския бацил

Пробиотиците имат впечатляваща история, която значително предхожда даването на името им „за живота”, според статия в списание Lancet Infectious Diseases (1). В публикацията си Soured Milk and Pure Cultures of Lactic Acid Bacilli in the Treatment of Disease от 1909 г. George Herschell описва идеята, че киселото мляко и чистите култури от lactobacilli (млечнокисели бактерии) могат да се използват за предотвратяване на „автоинтоксикацията и чревната ферментация”. Loudon Douglas доразвива теорията, че полезни бактерии могат да се борят с вредни бактерии. Подзаглавието на неговата книга „Бацилът на дълголетието” (The Bacillus of Long Life – 1911 г.) е „учебник за приготвяне и подквасване на мляко за диетични цели, заедно с историческа справка за използването на ферментирали млека от най-ранни дни до днес и чудния им ефект за удължаване на човешкото съществуване”*. Douglas, който е член на Кралското дружество по медицина в Единбург, илюстрира творбата си със снимки на българите баба Василка (на 126 години) и синът й Тодор (на 101), които според него дължали дълголетието си на българското кисело мляко, което е било основната им храна. Българският бацил (Bulgarian bacillus) в киселото мляко, според него, не само удължава живота, но и предпазва от редица здравни нарушения, които Herschell обяснява с отделяните от вредните бактерии токсини (анемия, диспепсия, флатуленция, чувство за тежест, главоболие, скованост на ставите, дневна сънливост, замаяност, умора, слабост, замъглено зрение, обилно изпотяване, топли и студени вълни). Тези идеи са утвърдени и от един от пионерите в имунологията Иля Мечников, професор в Pasteur Institute в Париж. Той е бил убеден, че „хората могат, заменяйки декомпозиращите органичната материя (протеолитични) бактерии, които са отговорни за интестиналната автоинтоксикация, с полезна флора, да удължат живота си до 120–130 години”. В началото на 20 век във Великобритания дори се е продавало „Млечно средство на Мечников”, което е съдържало „надеждна култура от бацила на Massol, на името на швейцарския учен Leon Massol, в чиято лаборатория в Женева българинът Стамен Григоров през 1905 г. изолира от ферментирало българско мляко специален щам млечно кисела бактерия и й дава името Lactobacillus bulgaricus. (Grigoroff Stamen. Etude sur une lait fermente comestible. Le „Kisselo mleko” de Bulgarie. Revue Medicale de la Suisse Romande). През последните три десетилетия се натрупаха данни за профилактичните ползи от различни щамове пробиотици при: инфекциозна диария (превенция и лечение); диария, свързана с приема на антибиотици (включително причинена от Clostridium difficile); атопичен дерматит (първична превенция), остри и усложнени респираторни инфекции при децата, улцеративен колит (поддържане на ремисия)... Пробиотиците (името означава „за живота” и се използва от 60-те години на миналия век) са „живи микроорганизми, които, ако бъдат погълнати в достатъчни количества, водят до здравни ползи при гостоприемника” (FAO 2001) (2). Те се използват за стабилизиране на баланса на чревната микрофлора. Области, в които пробиотиците се изследват: - имунология – промени в имунния отговор (хигиенна хипотеза) - онкология – антиоксиданти механизми, инхибиция на превръщането на жлъчните киселини в карциногенни вторични жлъчни киселини, превенция на колоректалния карцином - гастроинтестинални промени (индуцирани от пробиотиците, пребиотиците и симбиотиците), взаимодействие между чревната бактериална флора и лигавичния имунитет - заболявания на гастроинтестиналния тракт: лактозна недостатъчност, остър гастроентерит (вкючително, причинен от ротавируси), улцерозен колит (ХУХК), болест на Crohn, псевдомембранозен колит, синдром на раздразненото черво, некротизиран ентероколит - други – кожна микробиология, зъбно здраве, урогенитални инфекции, доставка на ваксини Здраве и дълголетие В книгата си „Удължаване на живота” (The Prolongation of Life – 1907 г.) проф. Мечников, лауреат на Нобелова награда, е предположил преди повече от сто години, че дълголетието на хора в България се дължи на редовната консумация на ферментирали млечни продукти и влиянието, което те оказват върху чревната микрофлора за поддържане на оптимален баланс и подпомагане на човешкия метаболизъм (http://emetchnikoff.fil-idf-pr.com). * A manual of the preparation and souring of milk for dietary purposes together with an historical account of the use of fermented milks, from the earliest times to the present day, and their wonderful effect in the prolonging of human existence За допълнителна информация: 1. Parkes G., Sanderson J., Whelan K. The mechanisms and efficacy of probiotics in the prevention of Clostridium difficile-associated diarrhoea. The Lancet Infectious Diseases, 2009, 9 (4): 237-244www.thelancet.com/journals/laninf/issue/current 2. Siva N. Probiotics reduce rotaviral diarrhoea in animal model. The Lancet Infectious Diseases, 2007, 7 (11): 706 3. Sazawal S., Hiremath G., Dhingra U., Malik P., Deb S., Black R. Efficacy of probiotics in prevention of acute diarrhoea: a meta-analysis of masked, randomised, placebo-controlled trials. The Lancet Infectious Diseases, 2006, 6 (6): 374-382 4. Bonn D. Probiotics reduce risk of gut infections. The Lancet Infectious Diseases, 2002, 2, (12):716 5. Reid G., McCormick J. Time for probiotics. The Lancet Infectious Diseases, 2002, 2 (8): 459 6. Deshpande G., Rao S., Patole S. Probiotics for prevention of necrotising enterocolitis in preterm neonates with very low birthweight: a systematic review of randomised controlled trials. The Lancet, 2007, 369 (9573):1614-1620 www.thelancet.com 7. Cabana M., Shane A., Chao C., Oliva-Hemker M. Probiotics in primary care pediatrics. Cli Peiatr 2006, 45: 405-410 http://cpj.sagepub.com 8. Пробиотиците намаляват риска за развитие на остри респираторни инфекции, МD, ноември 2009 http://mbd.protos.bg 9. Приемът на пробиотици, МD, май 2009 10. Симбиотиците увеличават резистентността на децата към дихателни инфекции, МD, август 2008 11. Пробиотици срещу псевдомембранозен колит. МD, декември 2007 12. Lactobacillus намалява тежестта на атопичния дерматит при деца, МD, септември 2007 13. Пробиотиците като профилактика и лечение на атопичния дерматит, МD, март 2007 14. Пробиотиците и mesalazine имат сходен ефект при поддържане на ремисия на ХУХК, МD, декември 2004 15. International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics www.isapp.net Използвани източници: 1.Dixon B. Secrets of the Bulgarian bacillus. The Lancet Infectious Diseases, 2002, 2 (4):260 www.thelancet.com/journals/laninf/issue/current 2. Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO) 2001. Health and n utritional properties of probiotics in food including powder milk with live lactic acid bacteria www.who.int/foodsafety/fs_management/en/probiotic_guidelines.pdf