Пробиотици за превенция на атопична екзема



01/03/2010
Прилагането на добавки със селективни щамове от пробиотични бактерии при бременни жени и техните новородени предпазва от развитието на атопична екзема случаите с фамилна анамнеза за алергични заболявания, особено през първите три месеца от раждането като благоприятното действие се задържа до края на втората година, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Allergy (1). Рисковите новородени, получавали пре- и постнатално пробиотици*, по-рядко развиват екзема и първичната профилактика на алергичните заболявания би могла да бъде постигната в рамките на първите три месеца от живота им чрез промени в чревната им микрофлора и намаляване на производството на интерлевкин-5. Нормалната чревна флора е сериозна мукозна защита от патогенните микроорганизми, затова се предполага, че деца с атопични заболявания имат нарушено развитие на нормалната микрофлора в първите месеци след раждането, което води до повишен антигенен транспорт и високи нива на антигени в организма, отговорни за повишената сенсибилизация и за развитието на алергични заболявания. В двойно-сляпото, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване, изследователите са оценявали ефекта от прилагането на микстури, съдържащи Bifidobacterium bifidum, B. lactis и Lactococcus lactis при бременни жени с фамилна анамнеза за алергични заболявания, а в последствие и при техните деца за период от 12 месеца. В пренаталния период, добавките са били взимани през последните шест седмици от бременността. От 156 участнички в изследването, 102 са завършили тримесечното проследяване (50 в пробиотичната група и 52 в плацебо групата). От тях, 98 деца (50 в групата на лечение и 48 в групата на плацебо) са били контролирани до 12 и 24-месечна възраст. Резултатите показват, че през първите три месеца честотата на атопичен дерматит е била значимо по-ниска в групата, приемала добавки с пробиотици (12%), в сравнение с контролната група (29%). Въпреки че след третия месец появата на заболяването е била сходна в двете групи, получавалите пробиотици деца са продължили да имат по-ниска честота на екзема в сравнение с контролите на плацебо до края на първата (46% и 62.5%) и на втората година (54% и 68.8%) от проследяването. Анализът на данните показва намаление на относителния риск за развитието на атопична екзема при прием на пробиотици с 58% на третия месец, 26% през първата година и 22% през втората година. Децата, лекувани с пробиотици, са били по-често колонизирани с по-висок брой Lc. lactis, като лабораторните показатели, проследявани при кърмачетата до третия месец, са показали два пъти по-ниски нива на интерлевкин-5 в пробите. Човешкият чревен тракт е стерилен при раждане. Какъв вид микрофлора ще колонизира червата зависи до голяма степен от начина на раждане (по естествен път или чрез секцио), вида на хранене (кърмене или хранене с адаптирани млека), гестационната възраст при раждане, пренаталното хранене на майката. Децата на естествено хранене страдат по-малко от колики и други храносмилателни смущения, поради неутралните олигозахариди в майчината кърма, които стимулират растежа на бифидогенната флора (при кърмачета тя трябва да бъде 99% от чревната флора), която: - осигурява защита срещу чревните инфекции, причинявани от Salmonella, Shigella Clostridium difficile, Pseudomonas, Candida albicans и ентеропатогенни Escherichia coli - произвежда млечна и оцетна киселина, които пречат на ферментацията и развитието на нежелани бактерии в червата. По-киселата среда в червата индиректно предотвратява развитието на гнилостни бактерии, които образуват токсични амини от аминокиселините. След прекратяване на кърменето, бифидобактериите намаляват и постепенно чревната флора се доближава до тази на възрастните. Приети чрез храната, Bifidobacteria водят до по-бързото развитие на децата поради по-доброто усвояване на белтъчините, като подпомагат също и по-добрата абсорбция на калция и на други минерали и витамини. Установено е, че адаптираните млека, които съдържат смес от пробиотици**, също намаляват значимо честотата на атопичната екзема. (КП) * Пробиотиците са живи микроорганизми, които оказват въздействие върху организма, чрез директното си колонизиране върху интестиналната мукоза и модифициране на естествената чревна флора и на нейната метаболитна активност. Най-често, изготвянето на пробиотици става от деривати на киселиноустойчиви бактерии от видовете Lactobacillus и Bifidobacterium. Дефиниции на термина пробиотик, приети през последните няколко години (http://lactina-ltd.com/probiotics-info.php): - пероралните пробиотици са живи микроорганизми, които при поглъщане в храносмилателния тракт в определени количества, оказват положителен здравен ефект, отвъд този на основното хранене (консенсусна дефиниция на LABIP, www.labip.com, 1998) - живи микробиални хранителни съставки полезни за здравето (консенсусна дефиниция от FUFOSE, 1999) - живи микроорганизми, които давани в адекватни количества, имат здравословен ефект върху приемника (дефиниция на Световната здравна Организация, 2002, приета и от Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици, 2003) - пробиотичните бактерии са живи хранителни добавки които са полезни за здравето на консуматора (Европейска комисия) ** Lactana Bio 1, 2, 3 www.njpartners-bg.com/downloads_bg/BIO_formula+4_species_Bifidocultures.pdf Hipp Probiotics 1, 2, 3 www.hipplebanon.com/index2.asp Nestle NAN Pro 1, 2 www.nestlebaby.com/sg/baby_nutrition/products/product_detail.htm?id=1295 Използван източник: 1. Niers L., Rijkers G., Sengers F. et al. The effects of selected probiotic strains on the development of eczema. Allergy 2009;64:1349-1358 www3.interscience.wiley.com/journal/118519659/home