Постижения в онкологията през 2009



01/03/2010
Докладът за 2009 година на ASCO (American Society of Clinical Oncology) за напредъка в областта на диагностиката и лечението на злокачествените заболявания беше публикуван в списание Journal of Clinical Oncology (1). Той е разработен от 18 водещи онколози, които са направили преглед на специализираната литература и на презентациите на двете научни конференции – 45-а годишна среща на ASCO и 50-а годишна среща на ASH (American Society of Hematology), проведени през периода 2008-2009. Скрининг - Изследването на PSA (рrostate-specific antigen, простатно-специфичен антиген) има минимална полза за намаляване на смъртността от карцином на простатата, поради което неговото рутинно използване остава спорно. Резултатите от две големи проучвания в Европа и САЩ (ERSPC и PLCO) показват, че редовното проследяване на PSA има малък или дори няма ефект върху смъртността от рак на простатата. Друг недостатък е невъзможността чрез PSA да се определи дали карциномът е индолентен или инвазивен (изследването често води до свръхдиагностика и излишно лечение на пациенти с бавно протичащо заболяване). - Честото изследване на туморния маркер CA-125 за установяване на рецидивирал овариален карцином не е необходимо, защото не води до удължаване на преживяемостта. Започването на втора линия терапия може безопасно да се отложи до появата на симптоми на рецидив. Така на жените се спестява безпокойството, свързано с честите изследвания, допълнителните разходи, както и токсичните ефекти на твърде ранното започване на лечението. - Пероралният тест за установяване на инфекция с HPV 16 (Human papillomavirus) е обещаващ метод за скрининг на сквамозноклетъчните карциноми на главата и шията (орофарингеални карциноми). Изследването включва изплакване на устната кухина с физиологичен разтвор, като така се получават естествено отпаднали мукозни клетки. За амплифициране на вирусната ДНК се използва полимеразна верижна реакция. - Компютърна система ImageChecker DMax подобрява точността на разчитане на диагностичните мамографии. По-рано проведени изследвания показаха, че тяхното разчитане от двама специалисти (независимо един от друг) увеличава четирикратно откриването на рак на гърдата. Генетични диагностични изследвания - Определяне на наличието на циркулиращи туморни клетки чрез CellSearch на фирмата Veridex може да се използва за проследяване на лечението при мъже с напреднал карцином на простатата. Резултатите от проучване показаха, че прогнозата по отношение на преживяемостта е по-точна в сравнение с изследването на PSA. - Нов генетичен тест Oncotype DX, разработен от Genomic Health, предсказва риска за рецидив на рак на колона. Той е подобен на този, който се използва при рак на гърдата, като по точкова система се определя вероятността за рецидив на заболяването. Това определя решението за използване на адювантна химиотерапия. - Мутациите на BRAF са индикатори за по-лоша прогноза при пациентите с метастатичен рак на колона. Вероятно генът за BRAF (V-raf murine sarcoma viral oncogene homolog B1), подобно на този за KRAS (V-Ki-ras2 Kirsten rat sarcoma viral oncogene homolog), може да е полезен при определяне на отговора към инхибиторите на рецептора на епидермалния растежен фактор (ЕGFR), като cetuximab и panitumumab. - Наличието на мутации в EGFR (EGFR M+) предсказва по-добра ефективност и поносимост към gefitinib при пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином в сравнение с конвенционалната двойна химиотерапия с carboplatin и paclitaxel. Лечение - Gefitinib (Iressa, Astra Zeneca www.iressa.com) може да се използва като терапия на първи избор при случаи с напреднал недребноклетъчен белодробен карцином, които са EGFR M+. През юли 2009 година gefitinib бе одобрен да се прилага в страните от Европейския съюз с това показание. Медикаментът блокира тирозин киназните ензими в EGFR и е с добра активност при локално напреднал и метастатичен недребноклетъчен белодробен карцином (данни от проучванията IPASS и INTEREST). - Комбинацията gemcitabine и cisplatin подобрява преживяемостта при пациенти с карцином на жлъчните пътища в сравнение с приложението само на gemcitabine. - Първата ефективна имунотерапия за невробластом е антитяло-базирана имунотерапия (химерично анти-GD2 антитяло ch14.18), насочена към гликолипида (GD2) на невробластомните клетки. Данните от фаза 3 проучване показват намаление на риска за рецидив и подобрение на преживяемостта на втората година при деца с невробластом. - Trastuzumab (Herceptin, Roche) подобрява значимо в сравнение с химиотерапията преживяемостта при HER2 (human epidermal growth-factor receptor 2)-положителен стомашен карцином, показаха резултатите от фаза 3 проучването ToGA. Данните от това изследване доведоха до разширяване на показанията за приложение на trastuzumab в Европейския съюз като средство за лечение не само на HER2-позитивен рак на гърдата, но и на HER2-позитивен рак на стомаха. - Cetuximab (Erbitux, Merck, Serono www.erbitux.com), добавен към химиотерапията, подобрява преживяемостта при напреднали карциноми на главата и шията. При пациентите във фаза 3 проучването EXTREME е установено значително подобрение, когато cetuximab е добавен към cisplatin-базирана химиотерапия. - Лъчелечението намалява риска за метастази и подобрява преживяемостта след простатектомия. Резултатите от среден период на проследяване 13 години показват, че облъчването след радикална простатектомия намалява риска за метастази с 29% и подобрява преживяемостта с 28%. - Поддържащата терапия с pemetrexed (Alimta, Eli Lilly) подобрява преживяемостта при белодробен карцином. Този ефект е отчетен във фаза 3 проучване при пациенти с несквамозен недребноклетъчен белодробен карцином (NSCLC) в стадий 3B или 4, включително и при аденокарцином и едроклетъчен белодробен карцином. - Комбинираната химиотерапия превъзхожда самостоятелното приложение на сapecitabine (Xeloda, Roche) при карцином на гърдата при по-възрастните жени. Тези резултати са от проучването Cancer and Leukemia Group B, което показа че стандартната химиотерапия намалява наполовина риска за смърт и рецидив. - Everolimus (Afinitor, Novartis) и bevacizumab (Avastin, Roche) са ефективни за лечение на напреднал бъбречноклетъчен карцином. Everolimus подобрява преживяемостта без прогресия на заболяването при пациенти с метастазирал бъбречноклетъчен карцином, въпреки прилаганото преди това лечение с тирозин-киназни инхибитори (sunitinib и/или sorafenib) във фаза 3 проучването RECORD-1. Bevacizumab (Avastin, Roche) в комбинация с interferon подобрява преживяемостта без прогресия на бъбречноклетъчния карцином в две фаза 3 проучвания. - Bevacizumab (хуманизирано IgG1 моноклонално антитяло) е одобрен за напреднал глиобластом. За последното десетилетие това е първият нов медикамент за лечението на това заболяване. Одобрението му се базира на две изследвания, едното от които е фаза 2 проучване, показващо подобрение на общата преживяемост и на преживяемостта без прогресия на болестта при пациенти, лекувани с bevacizumab, в сравнение с болните, получавали temozolomide и лъчелечение. - Gefitinib не превъзхожда methotrexate за подобряване на преживяемостта при рецидивирал карцином на главата и шията, въпреки че gefitinib е селективен инхибитор на EGFR, а за много от тези карциноми е характерна свръхпродукцията на EGFR. - При карцином на ларинкса и хипофаринкса химиотерапията със cisplatin, 5-flurouracil и таксан* превъзхожда стандартната химиотерапия със cisplatin и 5-flurouracil. - Повторното лъчелечение намалява риска за локален рецидив, но не подобрява преживяемостта при рак на главата и шията, показаха резултатите от фаза 3 клинично проучване. - Експериментална терапевтична ваксина, съдържаща част от gp100 протеина - антиген, характерен за меланомните, но не и за здравите клетки, стимулира T-лимфоцитите да атакуват злокачествените клетки. Резултатите от фаза 3 проучване показаха, че добавянето на ваксината към стандартната терапия на меланомите с interleukin-2 удвоява честотата на отговор към лечението и увеличава преживяемостта. - Нов медикамент - PLX4032 (Plexxikon), е ефективен при меланом с BRAF мутации, показват резултатите от едно пилотно проучване. Препаратът е перорален инхибитор на BRAF киназата. - BiovaxID (Accentia Biopharmaceuticals) - ваксина, която се изработва индивидуално за всеки пациент, подобрява свободната от рецидив на заболяването преживяемост при фоликуларен лимфом. Необходими са по-нататъшни изследвания на ваксината при лекувани с rituximab пациенти. - Pralatrexate (Folotyn, Allos Therapeutics) намалява размера на T-клетъчния лимфом във фаза 2 проучването PROPEL. Препаратът е инхибитор на RFC-1 – протеин, който е с повишена експресия в лимфомните клетки. - Fostamatinib (Rigel Pharmaceuticals) е активен при дифузен В-клетъчен лимфом и хронична лимфоцитна левкемия, показват резултатите от фаза 1 проучвания. Този инхибитор на Syk киназата е един от първите перорални средства, които показват активност при лимфомите. - Инхибиторите на PARP (поли-аденозиндифосфат-рибозо-полимераза) постигат обещаващи резултати за лечение на напреднал рак на гърдата (свързан с мутации на BRCA1 и 2 или тройно-негативен), показват резултатите от фаза 2 клинични проучвания с два експериментални продукта - BSI-201 (BiPar Sciences) и olaparib (AstraZeneca). - Терапевтична ваксина - PEPvIII-KLH, подобрява преживяемостта при глиобластом. Тя е насочена прицелно срещу вариант на рецептора за епидермалния растежен фактор (EGFR), като се използва заедно с temozolomide (Temodal на SP Labo) и лъчелечение. (ЗВ) * Таксаните (paclitaxel и docetaxel) са дитерпени, които се образуват от растенията от рода Taxus (тис). Те се използват за химиотерапия, като основният им механизъм на действие е нарушаване на функцията на микротубулите и спиране на митозата. Използван източник: 1. Petrelli N., Winer E., Brahmer J. et al. Clinical Cancer Advances 2009: Major research advances in cancer treatment, prevention, and screening - a report from the American Society of Clinical Oncology. JCO 2009; 27: 6052-6069 http://jco.ascopubs.org