Nilotinib е с по-добър ефект от imatinib при ХМЛ



01/03/2010
Новият медикамент nilotinib (Tasigna)* е по-ефикасен от imatinib при възрастни пациенти с хронична миелогенна левкемия (ХМЛ, chronic myeloid leukemia - CML)** в хронична фаза на болестта, които са позитивни за Филаделфийска хромозома, показаха резултатите от проучването ENESTnd***, представено през декември 2009 на 51-годишната среща на Американското дружество по хематология (1). В дози от два пъти по 300 и 400 mg на ден, nilotinib индуцира по-висок процент на молекулярна и цитогенетична ремисия, отколкото стандартната терапия с imatinib. Досега nilotinib беше одобрен като втора линия терапия при резистентни на imatinib пациенти, но последните резултати от директното сравняване на двете лекарства като първи избор на терапия могат да променят настоящата схема за лечение на ХМЛ. Резултатите показват, че nilotinib e по-добър от imatinib, със значително по-висок процент на молекулярен и цитогенетичен отговор: след 12-месечна терапия - 44% от болните, лекувани с новия медикамент в доза 300 mg два пъти на ден, постигат молекулярна ремисия, докато лечението с 400 mg imatinib води до 22% ремисия по същия показател (р<0.0001). ENESTnd е фаза 3 рандомизирано, многоцентрово международно изпитване, сравняващо профилите на ефикасност и безопасност на nilotinib в дози от 300 (282 души) или 400 mg (281) два пъти дневно и imatinib в дози от 400 mg (283) веднъж дневно при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ в хронична фаза, които са позитивни на Филаделфийска хромозома. Първична крайна точка на оценка е била степента на молекулярен отговор към лечението след една година, а вторична - процентът на пациентите с цитогенетична ремисия, доказана чрез костномозъчна или трепанобиопсия. Средната възраст на болните е била около 47 години и 28% от тях са били с високорисков профил. Минималната продължителност на терапията е била 12 месеца, средният период на проследяване около 14 месеца. Средният период за достигане на молекулярен отговор към лечението е бил по-кратък за пациентите на терапия с nilotinib (около 5.7 месеца), в сравнение с тези на imatinib (8.3 месеца). Същото се отнася и за частта на болните с пълна цитогенетична ремисия, независимо дали се лекуват с 300 или 400 mg от медикамента. Общо само трима болни, лекувани с новия медикамент, са преминали в по-напреднала фаза на ХМЛ (левкемизиране), докато след терапия с imatinib те са били 11. Според други автори, коментиращи резултатите от проучването, делът на участниците, които показват прогресиране на заболяването, независимо от проведеното лечение с imatinib, е твърде висок. Независимо че това е рандомизирано проучване, в останалите идентични проучвания, процентът на рецидив на болестта на фона на терапия с imatinib е доста по-малък. Всички терапевтични режими са били добре толерирани, със сходни проценти на нежелани реакции и в трите групи. Превъзходството на nilotinib и по-добрият профил на безопасност предполагат, че той ще се наложи като първи избор на терапия на ХМЛ в най-скоро време. Подобни са резултатите и за друг медикамент – dasatinib, но данните от двете проучвания, изследващи ефекта му, са от фаза 2. (ОИ) * Tasigna (www.tasigna.com/en/index.jsp) на Novartis е регирстрирана в България (www.bda.bg) ** При хроничната миелогенна левкемия се касае за пролиферация на предшественици на гранулоцитния ред, като в 95% от случаите се открива Филаделийска хромозома, резултат от транслокация на гени между 9 и 22 хромозоми. Получава се хибриден патологичен ген bcr:abl, който води до синтез на протеин, увеличаващ активността на тирозин киназа. Последната се свързва с липсата на контрол върху пролиферацията на патологичния клон клетки. Въвеждането на инхибитора на тирозинкиназната активност imatinib, доведе до значително подобряване на прогнозата при заболяването, независимо от относително високия процент на бластна трансформация на фона и на тази терапия. *** ENESTnd - The Evaluating Nilotinib Efficacy and Safety in Clinical Trials - Newly Diagnosed Patients Използван източник: 1. American Society of Hematology ASH 51st Annual Meeting: Abstracts 341 and 338. Presented December 8 and December 7, 2009 www.hematology.org/Meetings/Annual-Meeting