Неоадювантна терапия с trastuzumab при локално напреднал рак на гърдата

Тrastuzumab (Herceptin на Roche) трябва да се прилага при жени с HER2*-позитивен локално напреднал или възпалителен рак на гърдата заедно с предоперативната системна (неоадювантна) химиотерапия и като адювантна терапия след хирургичната интервенция, смятат авторите на ново проучване, публикувано през януари в Lancet (1).

До момента медикаментът е одобрен да се прилага само като адювантна терапия (постоперативно).

Антрациклин-базираната и таксан-базираната терапии често се използват предоперативно при случаите с локално напреднал или възпалителен рак на гърдата.

Допълнителното прилагане на trastuzumab като неоадювантна и след това като адювантна терапия за период от една година почти удвоява честотата на цялостен отговор и намалява риска за рецидив, прогресия или смърт в сравнение с нелекуваните с него пациентки.

Резултатите от фаза 3 клиничното проучване NOAH (NeOAdjuvant Herceptin)** бяха докладвани за първи път по време на годишната среща на American Society of Clinical Oncology през 2008. Те показват значимо подобряване на свободната от заболяване преживяемост при добавянето на trastuzumab към неоадювантната терапия.

Без прогресия на болестта за период от три години са били 71% от лекуваните с trastuzumab жени спрямо 56% от неполучавалите този медикамент (hazard ratio, HR=0.59, р=0.013).

Неоадювантната терапия с trastuzumab трябва да се превърне в стандрат на лечение, препоръчват авторите на проучването.

HER2-позитивните карциноми на гърдата са „чувствителни“ на антрациклини, но тези медикаменти, прилагани във висока кумулативна доза, могат да бъдат кардиотоксични.

HER2-позитивни са около 22% от карциномите на гърдата в ранен стадий, 35% от локално напредналите и 40% от възпалителните малигноми. HER2-положителните тумори се свързват с по-инвазивно развитие и по-лоша прогноза. Тrastuzumab е моноклонално антитяло, което инхибира HER2.

Комбинирането на антрациклин (doxorubicin) с trastuzumab има „адитивен или синергичен ефект” при пациентки с локално напреднал или възпалителен рак на гърдата.

Едновременното приложение на антрациклин и trastuzumab демонстрира благоприятен профил полза/риск. Само две пациентки (1.7%) от лекуваните с антрациклин и trastuzumab са развили симптоматична сърдечна недостатъчност и още толкова (1.7%) – безсимптомно намаление на левокамерната функция. (ДЯ)

* HER-2 – рецептор-2 на човешкия епидермален растежен фактор (известен още като ERBB2). Тrastuzumab е рекомбинантно, хуманизирано моноклонално антитяло, което таргетно инхибира HER2.

** В проучването NOAH са участвали 235 жени, рандомизирани да получават doxorubicin, paclitaxel, cyclophosphamide, methotrexate и fluorouracil със или без trastuzumab за период от една година, прилаган заедно с химиотерапията (неадювант) и като монотерапия постоперативно (адювант).

Използван източник:

1. Gianni L., Eiermann W., Semiglazov V. et al. Neoadjuvant chemotherapy with trastuzumab followed by adjuvant trastuzumab versus neoadjuvant chemotherapy alone, in patients with HER2-positive locally advanced breast cancer (the NOAH trial): a randomised controlled superiority trial with a parallel HER2-negative cohort. Lancet 2010, 375: 377-384 http://www.thelancet.com