Metformin



01/03/2010
Metformin е подходящ за начална фармакологична терапия на диабет тип 2, ако няма специфични противопоказания, поради следните си качества: - добра глюкозопонижаваща ефективност (като монотерапия намалява нивото на HbA1c с около 1-1.5%, като в това отношение е равностоен на СУП и на тиазолидиндионите) - неутрален ефект върху теглото или дори възможност за леко намаление (СУП или тиазолидиндионите водят до натрупване на 1-5 kg) - липса на риск за хипогликемия (за разлика от СУП или инсулин) - ниско ниво на нежелани странични действия (най-често стомашночревни оплаквания) - относително добър комплаянс и ниска цена в сравнение с останалите антидиабетни средства Лечението с медикамента се свързва с повишен риск за лактатна ацидоза (3 случая на 100 000 пациента-години), когато се прилага при болни с налични противопоказания, особено при случаи с нарушена бъбречна функция. Използван съгласно лекарствената инструкция, той не води до по-висока честота на лактатна ацидоза в сравнение с други антидиабетни средства. За намаляване на риска за лактатна ацидоза, медикаментът е противопоказан при жени със серумен креатинин >/=1.4 mg/dl (123.76 mcmol/l) и при мъже с креатинин >/=1.5 mg/dl (132.6 mcmol/l). Metformin не се метаболизира от чернодробната цитохром Р450 ензимна система и не променя метаболизма на други медикаменти като статини и фибрати. Медикаментът е противопоказан в случаите, когато бъбречна перфузия е намалена, при остър миокарден инфаркт, застойна сърдечна недостатъчност, шок и сепсис. Лечението с metformin трябва да се спре преди йод-контрастни изследвания и не трябва да се подновява най-малко 48 часа след процедурата. Metformin трябва да се използва с повишено внимание при пациенти на възраст над 80 години (титриране до максимална ефективна доза трябва да бъде избягвано).