МЕСЕЧЕН ДИАЛОГ



01/03/2010
През тази година средствата за здравеопазване са с 500 милиона лева по-малко от заложените в бюджет 2009. Идеята беше да се орежат част от дейностите в болниците, да започне реформа в сектора, да се затворят болници (в България има над 350 болници при средно за ЕС за страна с подобен брой граждани около 100), а част от здравната вноска да бъде внасяна в частен фонд по избор на пациентите. За разлика от предишните години обаче през 2009 нямаше излишък и цялата объркана структура на финансирането на здравната система започна да изкристализира и няколко неща се случиха за първи път, според вестник Капитал (www.capital.bg). За първи път директорът на НЗОК изпрати писмо до банките с молба те да проявят разбиране и да не начисляват наказателни лихви по кредитите на „доставчиците на медицински услуги и лекарства за домашно лечение“. В края на 2009 за първи път държавата не субсидира изплащането на натрупаните задължения на държавните болници. За първи път от съществуването й здравната каса започна да бави плащанията. Едно нещо обаче се повтори - здравната реформа за пореден път не започна заради протести на лекари и пациенти. Единственото свършено беше орязване на дейността и съответно на заплащането в клиниките с 14%, чийто финансов ефект е нищожен на фона на същия брой лечебни заведения. Още повече, че бяха орязани предимно малките общински болници, които имат незначителна тежест в плащанията, за разлика от големите държавни болници. От седем години няма новозавършил медик, който да е започнал работа като общопрактикуващ лекар. От Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) твърдят, че при старта на реформата общопрактикуващите лекари са били 5 650, а сега са с 1 000 по-малко, се казва в статия във вестник Дневник (www.dnevnik.bg). Колеги масово заминават на работа в Западна Европа, където в момента има криза за медици, заявяват от сдружението. Сред най-предпочитаните държави е Германия, където първоначално в продължение на шест месеца лекарите от чужбина изучават езика и получават стартова заплата от 3 500 евро. Голяма част от завършващите медицина също заминават директно в чужбина, а друга част стават представители на фармацевтични компании. В близките няколко години от системата ще отпаднат и много възрастни общопрактикуващи лекари, тъй като голяма част от гилдията са над 50-годишна възраст. Лекари са поставяли стентове за разширяване на кръвоносните съдове на пациенти, без това да е било необходимо. Това е установила проверка на НЗОК, съобщи д-р Златица Петрова от новосъздадената агенция „Медицински одит“ към здравното министерство, цитирана от вестник Дневник. Нарушения са засечени в 62% от случаите, и то във всички болници в страната, в които има отделения по инвазивна кардиология. Затова от 1 април агенцията започва масирани проверки на състоянието на инвазивните клиники. Проверките ще се извършват заедно с НЗОК и Комисията за финансов контрол. Агенцията има право да налага глоби от 1000 до 3000 лв. при първо нарушение. Ако се докаже умисъл за източване на пари от здравната каса, може да се отнеме лицензът на здравното заведение. При системни нарушения и при нанесена вреда на пациентите ще се сезира прокуратурата. Според НЗОК, нарастването на отчетените клинични пътеки по инвазивна кардиология за една година е почти с 50%. През 2007 година касата е платила за 24 300 случая по тези клинични пътеки, а през 2008 случаите вече са 36 300. Свръххоспитализация има и при белодробни и неврологични заболявания, според д-р Петрова. Клиничните пътеки по инвазивна кардиология обаче са най-скъпи, затова и има такъв голям интерес да се работи по тях. В този брой на МD сме се опитали да обобщим препоръките за лечение на диабет тип 2, акромегалия и сърдечна недостатъчност. Можете да четете и новости в областта на онкологията, офталмологияга, хематологията, флебологията… Приятно четене на МD