Aspirin – една одисея на 5000 години



01/03/2010
Aspirin (acetylsalicylic acid, ASA) се използва от векове като аналгетично, антипиретично и противовъзпалително средство. Като антиагрегант медикаментът се прилага за дългосрочна първична и вторична сърдечносъдова профилактика. Aspirin спада към групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), които се използват при редица заболявания. По-голямата част от тях се продават без рецепта (OTC). В сегашната си форма, Aspirin (търговска марка на Bayer) е познат повече от 100 години и е един от най-често използваните медикаменти в света. Историята на лекарството на лекарствата ASA е дериват на салицилата, който се намира в кората на върбовите дървета (Salix alba) и миртата (Myrtus communis). - 3000 г пр. н. е. – върху каменен надпис от третата шумерска династия на Ур се споменава за изработването на лекове от кора на върба. Шумерската цивилизация е възникнала в Месопотамия (днешен Южен Ирак) и се счита за „люлката на човешката цивилизация” - 1543 г пр. н. е. – в папируса на Ebers, открит в Египет, се споменава за използването на върбови клонки и мирта за облекчаване на болка, висока температура и възпаление. - 460-370 г пр. н. е. – Хипократ препоръчва лекове, приготвени от кора на върба, за облекчаване на родилни болки и намаление на висока температура. - 30 – Aurus Cornelius Celsus споменава екстракта от листа от върба като средство за повлияване на „зачервяване, температура, оток и болка”. В неговият труд De Medicina, той нарича тези симптоми „четирите белега на възпалението”. - 40-90 – Predanius Dioscorides - гръцки лекар, фармаколог и ботаник, споменава за лекарства, приготвени от върба в своята петтомна De Materia Medica, която по-късно е преведена и на латински език. - 23-79 – Galius Plinius Secundus – естествоизпитател, писател и морски капитан по времето на ранната Римска империя, също споменава за лековития ефект на приготвени от върба лекове в енциклопедията Naturalis Historia. - 200 – в Римската империя и сред арабските народи започва широкото прилагане на медикаменти, извлечени от кората на върба. - 1492 – преди завладяването на Америка от европейците, редица северно американски индиански племена използват кора и клонки от бяла върба за лекарства и чайове с цел облекчаване на болка, възпаление и висока температура. Ацтеките и маите в Централна Америка и Мексико също споменават за подобно приложение. - 1763 – британецът Edward Stone описва в писмо до Royal Society експериментите си с екстракт от кора на върба при болни с температура, болка, втрисане и отпадналост (най-вероятно се е касаело за малария). Той открива салициловата киселина – активната съставка на Aspirin. - 18 век – органичната химия се развива бързо в Европа и много учени се опитват да изолират и пречистят активните съставки на редица медикаменти, включително екстрактите от кора на върба. - 1828 – Joseph Buchner – немски химик, успява да изолира почти чисти кристали на салицин. Една година по-късно, французинът Henri Leroux получава още по-пречистени форми на салицин. - 1838 – Raffaele Piria – италиански химик, открива метод за получаване на по-силна киселинна форма на екстракт от върба, който нарича салицилова киселина. - 1840-1894 – през този период се използват различни форми на медикаменти на основата на салицилатите, включително салицин, салицилова киселина и натриев салицилат за лечение на болка, температура и възпаление. За първи път се отчитат неблагоприятните стомашни ефекти на тези лекарствени средства. - 1880 – Friedrich Carl Duisberg – немски химик и индустриалец, оглавява компанията Bayer, в която създава фармацевтичен отдел начело с Arthur Eichengrun и Heinrich Dreser. По-късно към тях се присъединява химикът Felix Hoffman. Тримата учени са в основата на разработването на ASA като медикамента Aspirin. - 1897 – Hoffman и Eichengrun си поставят за задача да намерят решение на проблема с дразненето на стомаха, причинено от ASA. Първоначалните резултати са обнадеждаващи, но клиничните проучвания не са продължени, поради опасения, че медикаментът може да увреди сърцето (най-вероятно поради много високите дози, които са се предписвали на болни с ревматизъм). В последствие Hoffman и Dreser разработват diamorphine, което води до откриването на хероина. Eichengrun настоявал да се продължи с клиничните изпитвания на ASA, като намерил подкрепа в лицето на Duisberg. В последствие Dreser се убеждава в големия потенциал на ASA, което в крайна сметка води до началото на производството на Aspirin. - 1900 - Bayer започва да предлага Aspirin под формата на водноразтворими таблетки – първото лекарство в този вид, което e намалило и стойността му наполовина. - 1915 – Aspirin в таблетна форма започва да се продава в аптеките без рецепта. Медикаментът се използва масово за лечение на невралгия, лумбаго и ревматизъм. - 1919 - Aspirin, както между другото и Heroin, са били запазени търговски марки на Bayer, но само до края на Първата световна война. Победена Германия е принудена да включи в репарациите и ... Aspirin. Версайският договор от 1919 дава търговската марка на победителите Франция, Англия, Русия и САЩ. През 1995 година Bayer купува бизнеса на американската фирма, която контролира марката Aspirin и става отново неин собственик в САЩ. - 1948 – американски общопрактикуващ лекар д-р Lawrence Craven съобщава, че много от пациентите му, които приемат редовно Aspirin, имат значително по-ниска честота на миокарден инфаркт (МИ). - 1969 – Aspirin е включен в лекарствения пакет по време на лунните мисии на NASA. - 1971 - британският фармацевт John Vane открива, че противовъзпалителните свойства на ASA се дължат на възможността й да ограничава производството на химически медиатори - простагландини, които всъщност причиняват възпалението и оттам болката. През 1982 година Vane получи Нобеловата награда за медицина за откритието си. - 1977 - три кутийки Aspirin, произведени през 1919 година и намерени в аптека, са тествани в лабораториите на Bayer. Те не са били загубили лечебните си свойства и са отговаряли на съвременните изисквания за чистота на съставките - 1984 - микропокритието Toleraid е поставено на таблетките Aspirin, което ги прави още по-лесни за гълтане. - 1988 г – FDA препоръчва Aspirin за намаляване на риска за повторен МИ и превенция на МИ при болни с нестабилна стенокардия. Медикаментът се прилага и за превенция на транзиторни исхемични атаки, както и като стандартна терапия при мъже с инсулт. Проучване на Hennekens и сътр. доказва, че Aspirin намалява значително риска за първи МИ. - 1998 г – резултатите от The Hypertension Optimal Study публикувани в Lancet сочат, че ниските дози Aspirin, комбиниран с антихипертензивна терапия, намаляват сигнификантно риска за МИ и значими сърдечносъдови събития при болни с артериална хипертония (АХ). Името на медикамента (Aspirin) идва от “А” на acetyl chloride, “SPIR” от Spiraea ulmaria - латинското име на растението, от което се получава салициловата киселина, и “IN”, което за времето е било популярното окончание на имената на лекарствата. Най-честите показания за приложение на Aspirin - лека и умерена болка - в комбинация с други аналгетици при умерена и тежка болка - ревматичен пристъп (високи дози) - ревматоиден артрит (високи дози) - възпалителни заболявания на ставите (високи дози) - като антиагрегант за намаляване на риска за транзиторни исхемични атаки и нестабилна стенокардия (ниски дози) - превенция на инсулт (ниски дози) - превенция на МИ при пациенти със сърдечносъдови заболявания - терапия на перикардита - коронарна болест - колоректален карцином – намалява риска за смърт при мъже и жени в резултат на заболяването - превенция на злокачествени заболявания – приемът на Aspirin в средна възраст намалява риска за злокачествени заболявания в напреднала възраст Ниски дози Aspirin Ниските дози Aspirin (75-100 mg/ден) се прилагат като антиагрегант. Те намират приложение при: - болни след аортокоронарен бай-пас - МИ - инсулт - предсърдно мъждене - остър коронарен синдром Клинични състояния, при които приемът на ниски дози Aspirin е от полза: - високи нива на холестерол - артериална хипертония - диабет - някои групи пушачи Ниски дози Aspirin могат да се прилагат и при: - ретинопатия - нефропатия - дългогодишен (>10 години) диабет - някои групи болни на антихипертензивна терапия При всички изброени случаи, нискодозовия Aspirin трябва да се приема до живот. (ИТ) Aspirin 500 mg и AspirinProtect 100 mg на Bayer са регистрирани в България За допълнителна информация: Aspirin – лекарство на лекарствата. Кардио Д, 2004, бр. 2 http://mbd.protos.bg Използван източник: 1. What Is Aspirin? What Is Aspirin For? www.medicalnewstoday.com