Сулфонилурейните препарати



01/02/2010

Сулфонилурейните препарати (СУП) са свързани с по-висок риск за развитието на застойна сърдечна недостатъчност при пациенти с диабет тип 2 в сравнение с metformin, показаха резултатите от 15-годишно ретроспективно кохортно проучване във Великобритания, публикувани в British Medical Journal (1).

В анализа са включени данните на 91 521 пациенти с диабет тип 2, на възраст от 30 до 90 години, лекувани с различни класове глюкозо-понижаващи средства, включително СУП първа и втора генерация и метформин. Участниците са поддържали ниво на гликиран хемоглобин (А1с) от 8.1 до 8.5%.

Около три четвърти (74.5%) са получавали монотерапия с метформин. Следващияте най-често прилагани медикаменти са били СУП втора генерация (63.5%).

За периода на проследяване (средно 7.1 години) са регистрирани 3588 случая на миокарден инфаркт (МИ), 6900 случая на застойна сърдечна недостатъчност (СН) и 18 548 летални изхода. Нито една от прилаганите терапии по време на проучването не е била свързана с повишен риск за МИ.

В сравнение с терапията с метформин, лечението със СУП (първа и втора генерация) е било свързано с повишен риск за обща смърт с 24 до 61% (р<0.001).

Приложението на СУП втора генерация е било асоциирано и с по-висока честота на застойна СН с 18-30% отново в сравнение с метформин (р=0.01 и p<0.001).

За отбелязване е фактът, че при лекуваните с pioglitazone e наблюдавана по-ниска обща смъртност с 31-39% в сравнение с лечението с метформин (p=0.02 до p<0.001).

„Нашите данни показват, че сулфонилурейните препарати имат относително по-неблагоприятен рисков профил отколкото метформин”, коментират авторите на анализа.

Резултатите от проучването подкрепят обединената препоръка на Американската диабетна асоциация и Европейската асоциация за изследване на диабета, според която метформин е най-подходящото средство за начална терапия на диабет тип 2 (2).

Използвани източници:

1.Tzoulaki I., Molokhia M., Curcin V. et al. Risk of cardiovascular disease and all cause mortality among patients with type 2 diabetes prescribed oral antidiabetes drugs: retrospective cohort study using UK general practice research database. BMJ 2009, 339:b4731 http://www.bmj.com

2. Nathan D., Buse J., Davidson M. et al. American Diabetes Association; European Association for the Study of Diabetes. Medical management of hyperglycemia in type 2 diabetes: a consensus algorithm for the initiation and adjustment of therapy: a consensus statement of the American Diabetes Association and the European Association for the Study of Diabetes. Diabetes Care 2009;32(1):193-203 http://care.diabetesjournals.org