Малки разлики в ефикасността на антипсихотичните средства втора генерация за лечение на шизофрения?



01/02/2010
Между ефикасността на антипсихотичните средства втора генерация, използвани за лечение на шизофрения, има малки разлики, поради което други фактори, включително нежелани странични действия и цена, трябва да се имат предвид при избора на медикамент, смятат авторите на системен обзор и мета-анализ на слепи рандомизирани проучвания, сравнили директно тези лекарства (1). В анализа са включени 78 проучвания, в които са участвали 167 групи и 13 558 пациенти. Повечето от болните са с относително хронична психична болест, като средната им възраст е около 35 години. В изследванията са сравнени два или повече от девет медикамента: amisulpride (9 проучвания), aripiprazole (4), clozapine (28), olanzapine (48), quetiapine (21), risperidone (44), sertindole (2), ziprasidone (9) и zotepine (2). Първичните крайни точки за оценка са: промяна в скоровете PANSS (Positive and Negative Syndrome Scale). А вторичните – промяна в скоровете PANSS за позитивни симптоми (халюцинации и делюзии), в скоровете PANSS за негативни симптоми (ахедония и апатия), както и честота на преустановяване на лечението поради липса на ефективност. Оценката на общите скорове PANSS е показала, че olanzapine е по-ефективен от aripiprazole, quetiapine, risperidone и ziprasidone, като ефикасността му е сходна с тази на amisulpride и clozapine. Risperidone отстъпва по ефективност на olanzapine, но е по-ефикасен от quetiapine и ziprasidone. Clozapine превъзхожда zotepine, а в дози над 400 mg/ден – има предимства и пред risperidone. Посочените разлики са се дължали на по-изразено подобряване на позитивните симптоми отколкото на негативните симптоми на шизофрения. Тези резултати съвпадат с данните от предишен мета-анализ, който показа, че антипсихотичните средства втора генерация – amisulpride, clozapine, amisulpride, olanzapine и risperidone, са значимо по-ефективни от невролептиците първа генерация, които от своя страна са сходно ефикасни с aripiprazole, quetiapine, ziprasidone и zotepine. За отбелязване е, че сlozapinе е бил прилаган в посочените проучвания в ниски и много ниски дози (това може да обясни по-малката от обичайната му ефективност). Въведени през 1990-те години на миналия век, антипсихотиците втора генерация се превърнаха в предпочитано лечение на шизофренията в сравнение с първата генерация, поради намалената им способност да причиняват екстрапирамидални странични действия. Освен това, мета-анализи посочиха, че някои медикаменти от втората генерация са по-ефективни в сравнение с по-старите невролептици. От друга страна, clozapine и olanzapine се свързват с най-изразено наддаване на тегло, а amisulpride и risperidone – с повишаване на нивата на пролактина. Сlozapine е имал по-добра ефикасност от risperidone, а amisulpride от ziprasidone (по-малко пациенти са преустановили приема поради липсата на ефект). В петте проучвания, в които са участвали пациенти с първи епизод на шизофрения, не е била установена разлика между различните антипсихотични средства втора генерация. (ДЯ) Изводи за клиничната практика: - Четирите медикамента от втора генерация (amisulpride, clozapine, olanzapine и risperidone) са по-ефективни от антипсихотичните средства първа генерация, но водят до по-голямо наддаване на тегло и липидни нарушения (clozapine и olanzapine) или до повишаване на пролактина (amisulpride и risperidone) - При избора на подходящ психотропен медикамент за конкретния пациент клиничните психиатри трябва да балансират между ефикасност, риск (странични действия) и цена. Използван източник: 1. Leucht S., Komossa K., Rummel-Kluge C. et al. A meta-analysis of head-to-head comparisons of second-generation antipsychotics in the treatment of schizophrenia. Am J Psychiatry 2009, 166:152-166 http://ajp.psychiatryonline.org