Халюцинации при зрителни нарушения



01/02/2010
Charles Bonnet Syndrome (CBS)* – състояние, при което пациентите с наскоро настъпило нарушение на зрението имат зрителни халюцинации – е по-често срещан отколкото се предполага от много специалисти, показаха резултати от проучване, представено на годишната среща на American Academy of Ophthalmology (www.aao.org). Въпреки че от много офталмолози е считано за рядко, състоянието се среща при 10 до 38% от пациентите със загуба на зрение. В представеното проучване, включващо 699 души, CBS се среща при 25%. От болните в изследването, които са били с невроофталмологични проблеми, процентът на засегнатите от синдрома е сходен (около 25%). Освен при макулна дегенерация, той се среща и при исхемична невропатия на зрителния нерв, както и при глаукома. Халюцинациите са „живи”, но за да се отнесат към синдрома, пациентите трябва да са със загуба на зрение и убедени в нереалния произход – CBS е диагноза на изключване, тъй като халюцинации могат да се срещнат и при състояния като болест на Alzheimer или Parkinson. За съжаление, по-голямата част от болните със CBS не съобщават за тях, тъй като ги приемат за психичен проблем. Халюцинациите не са свързани със степента на загуба на зрение. Пациентите имат намалена активност на първичната зрителна кора и повишена активност на асоциативните зрителни полета в мозъчната кора. Изследователите предполагат, че липсата на реално постъпващи дразнители за зрителната кора води до спонтанна поява на образи, но не могат да обяснят липсата им при повечето от болните. Повечето от зрителните халюцинации могат да създадат объркване у болните, като те дори могат да бъдат приети за реални, но обикновено след консултация с офталмолог този проблем се преодолява. Оплакванията обикновено постепенно намаляват и изчезват за период от средно 12-18 месеца. Няма доказано ефективно лечение. CBS съпътства както значимата загуба на зрение, така и по-леки зрителни нарушения. CBS носи името на швейцарския философ Чарлз Боне, който още през 1760 година описва как слепият му дядо „виждал“ фантомни птици, фигури и сгради. Пациентите със синдрома разказват за мънички човечета, странни създания, светлини, дори цели градове, пейзажи, цветя, изплували от мъглата на слепотата им. Хората със синдрома на Чарлз Боне сякаш преминават в друга реалност. Заболяването не е свързано с психични отклонения. За някои изследователи виденията са халюцинации. За други - състоянието е подобно на свързване на медиум с паралелни вселени, според публикация на Кралския национален институт на слепите в Лондон - RNIB (www.rnib.org.uk/eyehealth/eyeconditions/conditionsac/Pages/charles_bonnet.aspx). (ОИ)