Депресията или антидепресантите увеличават риска за диабет?



01/02/2010
Приемът на умерени до високи дози на някои антидепресанти за период от повече от две години е свързан с 1.84 пъти по-висок риск за развитието на диабет, показаха резултатите от обсервационно проучване във Великобритания, публикувани в American Journal of Psychiatry (1). Рискът е бил най-изразен при прилагането на умерени до високи дози трициклични антидепресанти (1.77 пъти) и на селективни инхибитори на обратното залавяне на серотонина (2.06 пъти). Наддаването на тегло, свързано с дългосрочното приложение на антидепресанти (над 24 месеца), е най-вероятното обяснение за наблюдаваната зависимост. По-кратката експозиция и приемът на по-ниски дози не са били свързани с повишен риск за развитието на диабет. В анализа са включени данните при 165 958 пациенти на поне 30-годишна възраст, при които е бил предписан антидепресант през периода 1990-2005 година по повод на голям депресивен епизод. Средният период на проследяване е 2.8 години, като нито един от болните не е имал диабет или нарушен глюкозен толеранс в началото. Авторите са разделили участниците в три групи в зависимост от продължителността на употреба на антидепресанти - краткосрочно (под 12 месеца), средна продължителност (12-24 месеца) и дългосрочно (над 24 месеца). Освен това, пациентите са били разделени в две категории в зависимост от дозите – ниска или умерена/висока. За периода на проследяване за възникнали 2243 нови случаи на диабет, като техните характеристики са били сравнени с 8963 контроли. По-високият изходен индекс на телесна маса (BMI) е бил най-значимият предиктор за появата на диабет. Дългосрочното приложение на някои SSRIs е било свързано с допълнително наддаване на тегло. Приложението на paroxetine в дневна доза над 20 mg/ден, но не и fluoxetine, citalopram или sertraline, е било свързано с четирикратно повишен риск за развитието на диабет. Данните от рандомизирани клинични проучвания показват, че paroxetine води до най-голямо наддаване на тегло, което е най-вероятното обяснение за наблюдавания диабетогенен ефект, коментират авторите на проучването. Трябва ли лекарите да предпочитат други антидепресанти пред paroxetine или amitriptylinе, за да намалят риска за развитието на диабет, особено при случаите с по-висок изходен ИТМ и други метаболитни рискови фактори? Наличието на депресивно разстройство също се свързва с повишен риск за диабет (1.35 пъти), най-вероятно поради нездравословния начин на живот на тази група хора. За да се избегнат нежеланите ефекти върху теглото, свързани с приeма на някои антидепресанти (дългосрочно приложение и високи дози), лекарите биха могли да прилагат когнитивна поведенческа терапия, съветват британските изследователи. Връзката между депресията и диабета се нуждае от допълнителни изследвания, тъй като до момента не е известно кое от двете състояния е първично и кое е вторично. (ДЯ) Използван източник: 1.Andersohn F., Schade R., Suissa S., Garbe E. Long-term use of antidepressants for depressive disorders and the risk of diabetes mellitus. Am J Psychiatry 2009; 166:591-598 http://ajp.psychiatryonline.org