Антипсихотичните средства втора генерация са хетерогенна група



01/02/2010
Четири от девет антипсихотични средства втора генерация - amisulpride, clozapine, olanzapine и risperidone, са по-ефективни от невролептиците първа генерация при цялостна оценка (намаление на негативните и позитивните симптоми) за лечение на шизофрения и свързани психотични разстройства (шизоафективно, шизофрениформно и налудно разстройство), показа мета-анализ на резултатите от двойно-слепи проучвания, публикуван в списание Lancet (1). Останалите пет антипсихотици втора генерация (aripiprazole, quatiapine, sertindole, ziprasidone и zotepine) не са по-ефективни от първата генерация за повлияване на негативните симптоми. В анализа са включени 150 рандомизирани контролирани, двойно-слепи проучвания, предимно с кратка продължителност (повечето от тях до 12 седмици и само няколко по-дълги от шест месеца), в които са участвали 21 533 пациенти. В 95 от изследванията референтният медикамент за сравнение е невролептикът първа генерация haloperidol. Двете групи антипсихотични средства (първа и втора генерация) са оценени по отношение на цялостна ефикасност (първична крайна цел), позитивни, негативни и депресивни симптоми, релапси, качество на живот, екстрапирамидални странични действия, наддаване на тегло и седативен ефект. Само amisulpride, clozapine и sertindole подобряват качеството на живот в сравнение с първата генерация невролептици (17 проучвания). Аmisulpride, clozapine, olanzapine, aripiprazole, quatiapine водят до значимо по-малко депресивни симптоми, но не и risperidone. Сlozapine има значимо по-изразен седативен ефект от haloperidol, докато aripiprazole – значимо по-нисък. Намалена честота на релапси се наблюдава при прилагане на olanzapine (четири проучвания), risperidone (пет проучвания) и sertindole (едно проучване) в сравнение с първа генерация невролептици. Атипичните средства втора генерация водят до значимо по-малко екстрапирамидални странични действия отколкото haloperidol (дори прилаган в ниски дози), но с изключение на aripiprazole и ziprasidone индуцират по-голямо наддаване на тегло. В сравнение с haloperidol, сlozapine, olanzapine, sertindole и zotepine водят до най-голямо наддаване на тегло, quatiapine и risperidone – до средно наддаване, amisulpride – до лека промяна, а aripiprazole и ziprasidone – не водят до значима разлика. Антипсихотичните средства втора генерация не са хомогенен клас – те се различават по много свойства, включително ефикасност, седативни свойства, странични действия, цена и фармакология (например, amisulpride не е серотонин рецепторен блокер). Ефективността на тези медикаменти върху негативните симптоми при шизофрения не е ключов компонент на тяхната „атипичност”. Класификацията на невролептиците на „типични” и „атипични” е объркваща и поради това може да бъде премахната, смятат авторите. Изборът на подходящ медикамент при конкретния пациент с шизофрения зависи от историята на неговото заболяване, съотношението ефективност/риск и цената. (ДЯ) Използван източник: 1. Leucht S., Corves C., Arbter D. et al.. Second-generation versus first-generation antipsychotic drugs for schizophrenia: a meta-analysis. Lancet 2009, 373(9657):31-41 www.thelancet.com Коментари: Lancet. 2009, 373(9671):1249; author reply 1249-50 Evid Based Ment Health 2009, 12(3):90 Lancet. 2009, 373(9657):4-5 Lancet. 2009, 373(9671):1248; author reply 1249-50 Nat Rev Neurol 2009, 5(6):308-10 Lancet 2009, 373(9671):1249; author reply 1249-50