Aнтипиретиците не прeдпазват от фебрилни гърчове



01/02/2010
Температуропонижаващите медикаменти невинаги възпрепятстват появата на фебрилни гърчове, показаха резултатите от проучване във Финландия, публикувани в списание Archives of Pediatrics and Adolescent Medicine (1). „Счита се, че високата температура е основният фактор, който отключва фебрилния гърч, поради което се приемаше, че приемът на антипиретици ще има превантивен ефект чрез понижаване на температурата,” заявяват изследователите. „Данните от клиничните изпитвания не подкрепят тази хипотеза”. Фебрилните гърчове се дефинират като пристъпи, възникващи при висока температура (обикновено над 38 градуса), при които не се установяват патологични промени в ЦНС като инфекция (менингит), епилепсия, структурни нарушения. Най-честата причина за появата на подобни гърчове са вирусните респираторни инфекции. Наблюдават се при деца на възраст между шест месеца и шест години, като честотата им варира между 3 и 5%. В част от случаите се установява фамилност, предполага се автозомно-доминантно унаследяване или полигенно детерминирана наследственост. Необходимо е да се изключат инфекции на ЦНС. Целта на настоящото проучване е да установи ефективността на различните антипиретици, както и най-високата допустима доза, за профилактика на фебрилните гърчове. Включени са 231 деца с анамнеза за един фебрилен гърч, които са проследени за период от две години. В случай на фебрилитет, родителите на участниците са били инструктирани да приложат или ректален diclofenac или плацебо, като след осем часа, при персистиране на високата температура са използвани ibuprofen, paracetamol или плацебо. Първичен краен критерий за ефективност са били рецидивите на фебрилните пристъпи. От общо 831 регистрирани фебрилни епизода, 89 са били асоциирани с гърчова симптоматика. От включените в изследването деца, 54 (23.4%) са имали рецидив на фебрилния гърч. Терапевтичните групи не са се различавали значимо по отношение на ефективността на приложените антипиретици. Честотата на рецидивите на фебрилните гърчове е била 23.4% (46/197) при децата, получавали температуропонижаващи медикаменти и 23.5% (8/34) при контролите (р=0.99). От друга страна, независимо от приложеното лечение, температурата е била значимо по-висока по време на пристъпа, в сравнение с епизодите без гърч (39.7 спрямо 38.9 градуса, р<0.001). „Антипиретиците са неефективни за профилактика на повторните фебрилни гърчове, както и за понижаване на температурата при пациенти с фебрилитет, който отключва рецидив на фебрилния гърч,” коментират авторите. „Ето защо родителите трябва да бъдат предупредени, че антипиретиците не профилактират евентуални рецидиви на фебрилния гърч, както и да им бъде разяснен доброкачествения характер на неусложнените фебрилни пристъпи”. При данни за менингорадикулерно дразнене и при деца под 18 месеца се препоръчва лумбална пункция за изключване на менингоенцефалит. Образните изследвания на ЦНС са показани при пациенти с пролонгиран постиктален коматозен стадий или при наличие на огнищен неврологичен дефицит. Рискът за рецидиви е около 30-40%. Не се препоръчва рутинна профилактика и лечение с антиепилептици. Продължителните фебрилни пристъпи могат да се купират с ректален diazepam. (КД) Фебрилните гърчове се класифицират като: - прости (неусложнени) – кратки, до 15 минути, генерализирани тонично-клонични гърчове, без съпътстваща неврологична симптоматика - комплексни (усложнени) – продължителни, с изразена огнищност, повтарящи се неколкократно в денонощието, с наличие на неврологични симптоми Използван източник: 1. Strengell T., Uhari M., Tarkka R. et al. Antipyretic agents for preventing recurrences of febrile seizures. Arch Pediatr Adolesc Med 2009;163:799-804 http://archpedi.ama-assn.org