PPI инхибиторите повишават риска за вътреболнични пневмонии



01/12/2009
Неконтролираното назначаване на инхибитори на протонната помпа (PPI) при хоспитализирани пациенти повишава техния риск за развитието на вътреболнична пневмония (нозокомиална, hospital-acquired pneumonia – HAP) c 30%, показаха резултатите от голямо, фармакоепидемиологично, кохортно проучване, публикувани в списание Journal of the American Medical Association (1). „Използването на антиацидни средства нараства, особено във вътреболнични условия, въпреки липсата на точни показания за назначаването им при по-голяма част от пациентите (язвена болест или гастроезофагиална рефлуксна болест). Данните показват повишен риск за възникването на HAP сред използващите антиацидни медикаменти като PPI и хистамин2-рецепторни антагонисти,” коментират авторите. Целта на проспективното проучване е била да оцени връзката между назначаването на антиацидни средства и възникването на HAP. В изследването са били включени всички пациенти над 18 години (общо 63 878 души), които са били хоспитализирани за три или повече дни в неинтензивни отделения в САЩ за периода от януари 2004 до декември 2007. Първичната крайна цел на проучването е била да сравни честотата на възникване на НАР в зависимост от вътреболничната експозиция на киселинно-супресивна терапия. Данните показват, че антиацидна терапия е била назначена при над половината от болните (52%), като 27 236 са получавали PPI (83%) и 7548 Н2-рецепторни антагонисти (23%). Повечето от тези лекарства (89%) са били предписани през първите 48 часа от хоспитализацията на пациентите. НАР са развили 3.5% (2219 души) от цялата кохорта пациенти. При болните, които са получавали киселинно-супресивна терапия, е била регистрирана 2.6 пъти по-висока честота на НАР (4.9% срещу съответно 2.0%). Мултивариантният анализ е установил сигнификантно по-висок риск за НАР при експозиция на PPI (1.3 пъти) и незначимо по-висок риск (1.2 пъти) при прием на Н2-рецепторни антагонисти. Авторите препоръчват допълнително изследване на отговорните механизми. HAP е пневмония, която възниква след 48-ия час от хоспитализацията на даден пациент. Най-честите причинители на нозокомиална пневмония са Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae и Acinetobacter species. Пневмония, причинена от Staphylococcus aureus, се среща по-често при пациенти с диабет, травма на главата или при настанените в отделения за интензивни грижи. Диагнозата НАР включва: новопоявил се инфилтрат в белодробната тъкан и поне още два от следните критерия – температура с втрисания, левкоцитоза или левкопения и гнойна секреция, които са липсвали до момента. НАР е втората по честота причина за вътреболнични инфекции след инфекциите на уринарния тракт. Нейната честота е 15-20% (5-15 случая на 1000 хоспитализирани пациенти). Най-често се дължи на аспирация на колонизирано фарингеално и стомашно съдържимо (аспирационна пневмония). При липса на рискови фактори за мултирезистентни патогени, като продължителна хоспитализация (повече от пет дни) и предхождаща антибактериална терапия, лечението на HAP може да се започне с един антибиотик - ceftriaxone, хинолон, ampicillin-sulbactam или макролид, които могат да бъдат използвани за първа линия на лечение. При всички останали пациенти се започва с комбинирана терапия: цефалоспорин (трета/четвърта генерация) или карбапенем, или бета-лактам/бета-лактамазен инхибитор плюс флуорохинолон или аминогликозид, като при суспектна инфекция с метицилин-резистентен S. аureus трябва да се прилага linezolid или vancomycin. Повечето пациенти с вътреболнична пневмония отговарят на терапията за около три дни и ако болният се е повлиял добре, лечението трябва да продължи седем дни, вместо обичайните 14-21 дни. (КП) Използван източник: 1. Herzig S., Howell M., Ngo L. et al. Acid-suppressive medication use and the risk for hospital-acquired pneumonia. JAMА 2009;301:2120-2128 http://jama.ama-assn.org