Няма полза от ранното поставяне на ICD след ОМИ



01/12/2009

Ранното, до 40-ия ден, поставяне на имплантируем кардиовертер дефибрилатор (ICD) при болни с преживян остър миокарден инфаркт (ОМИ) и клинични белези за повишен риск не води до редукция на общата смъртност, показаха резултатите от рандомизираното проспективно проучване IRIS, публикувано през октомври в списание New England Journal of Medicine (1).

Въпреки подобрението на прогнозата на пациентите с ОМИ през последните години, смъртността (включително внезапната сърдечна смърт) остава висока през следващите няколко седмици след коронарния инцидент. Камерните тахиаритмии са причина за 20-50% от всичките смъртни случаи в тази популация (2).

Превенцията на внезапната сърдечна смърт (ВСС) остава основна цел след ОМИ, но освен бета-блокерите никое друго лекарствено средство не е доказало своята ефективност в това отношение.

Няколко рандомизирани проучвания, изследващи ефективността на ICD за превенция на ВСС, показаха, че тази интервенция води до подобряване на преживяемостта при болни с продължителни камерни тахикардии или с намалена левокамерна фракция на изтласкване (ФИ) без камерни аритмии.

Независимо от това, съвременните указания за поведение при ОМИ не препоръчват поставянето на ICD за превенция на ВСС преди 40-ия ден след коронарния инцидент.

Представеното проучване IRIS (Immediate Risk Stratification Improves Survival) е базирано на хипотезата, че поставянето на ICD (в сравнение с оптималната медикаментозна терапия) подобрява преживяемостта при болни с ОМИ и клинични маркери, показващи висок риск за летален изход.

Факторите, определящи нивото на риска за всеки болен, са: левокамерна ФИ90 уд/мин при налична ЕКГ (критерий 1), поява на непродължителна камерна тахикардия =/>150 уд/мин при мониториране с Holter (критерий 2) или и двата критерия едновременно.

В IRIS са включени 898 болни, отговорили на всеки един от посочените два критерия (поотделно или комбинирано) от 5 до 31 ден след ОМИ, като при 445 от тях е бил поставен ICD и 453 са били контроли на медикаментозна терапия.

След среден период на проследяване от 37 месеца, 233 пациента са починали – 116 в групата с ICD и 117 в контролната група (съотношение на вероятностите 1.04, р=0.78). Случаите на ВСС са били по-малко сред пациентите с ICD (27 срещу 60, р=0.049), но за сметка на това при тях са възникнали повече случаи на невнезапна сърдечна смърт (68 срещу 39, р=0.001).

Ранното имплантиране на ICD след ОМИ при пациенти с висок риск за летален изход не води до предимства пред оптималната медикаментозна терапия. Макар че опасността за ВСС намалява, има увеличение на смъртността поради други причини. (ОИ)

Използван източници:

1. Steinbeck G., Andersen D., Seidl K. et al. Defibrillator implantation early after myocardial infarction. NEJM 2009; 361:1427-1436 http://www.content.nejm.org/cgi/content/short/361/15/1427

2. Adabag A., Therneau T., Gersh B. et al. Sudden death after myocardial infarction. JAMA 2008;300:2022-2029 http://www.jama.ama-assn.org/cgi/content