Новият грипен вирус А H1N1 засяга млади хора



01/12/2009

Животозастрашаващите инфекции с новия грипен вирус А H1N1 се наблюдават предимно при относително здрави преди това юноши и млади хора и могат да водят до смъртен изход поради остра дихателна недостатъчност, тежка и продължителна (рефрактерна) хипоксемия, шок и мултиорганна недостатъчност, показаха резултатите от две проспективни наблюдателни проучвания, публикувани през ноември в Journal of American Medical Association (JAMA) (1, 2).

Целта на първото клинично изследване е да определи клиничните характеристики, терапевтичния подход и изхода при 168 болни с тежка грип А H1N1 инфекция. Участниците са били проследени до 28-ия ден от началото на заболяването, като на 90-ия ден е отчетено нивото на смъртност.

Вторични критерии за проследяване са били продължителността на приложената апаратна вентилация и престоят в интензивно отделение (1). Средната възраст на заболелите е била 32.3+/-21.4 години, 113 (67.3%) са били жени, 50 (29.8%) са били деца.

Смъртността на 28-ия ден е била 14.3%, на 90-ия ден – 17.3%. Острата мултиорганна недостатъчност и състоянието на шок са били сред честите усложнения. Преобладаващата част от болните са били с тежка хипоксемия.

Средната продължителност на заболяването от началото на симптомите до хоспитализацията е била четири дни, а от болничния престой до превеждането в интензивно отделение – един ден.

Терапията е включвала невраминидазни инхибитори при 90.5% и апаратна вентилация при 81% (средна продължителност 12 дни). При част от заболелите се е наложило прилагане на допълнителни животоспасяващи методи: невромускулна блокада (28%), инхалиране на азотен оксид (13.7%), високочестотна осцилаторна вентилация (11.9%), екстракорпорална мембранна оксигенация – ECMO (4.2%).

„Тежките инфекции и високата смъртност в настоящата грипна пандемия са концентрирани в младата възрастова група, между 10 и 60 години, без съпътстваща сериозна патология, като напомнят на W-образното разпределение, наблюдавано по време на пандемията през 1918,“ твърдят изследователите.

Целта на второто проучване е била да определи клиничните характеристики, терапевтичния подход и изхода при пациенти с тежка грипна инфекция в шест болници в Мексико. От общо 899 болни с доказана, предполагаема или вероятна инфекция, 58 (6.5%) са били в критично състояние (2).

Средната възраст на заболелите е била 44 години, 21 (38%) са били с наднормено тегло. При 56 се е наложила апаратна вентилация поради остра дихателна недостатъчност. Смъртността на 60-ия ден е била 41.4%, като 19 от смъртните случаи са били регистрирани през първите две седмици.

Рисковите фактори, свързани с по-голяма вероятност за смъртен изход, включват тежка прогресираща дихателна недостатъчност, високи нива на креатинин и на креатинкиназа, задълбочаваща се мултиорганна недостатъчност. Терапията с невраминидазни инхибитори е била асоциирана с по-добра преживяемост.

„В настоящата грипна А H1N1 пандемия, тежкопротичащите инфекции в Мексико засягат предимно млади хора, характеризират се с изразена дихателна недостатъчност и висока смъртност,“ коментират изследователите. “Периодът от началото на инфекцията до хоспитализацията е сравнително дълъг, но след него може да настъпи рязко влошаване на състоянието и бързо прогресиране на дихателната недостатъчност“.

Ранното диагностициране на инфекцията въз основа на типичната клинична симптоматика (кратко продромално състояние и бързо влошаване на дихателната недостатъчност), своевременното лечение с невраминидазни инхибитори (антибиотици при вторична бактериална инфекция) и агресивната терапия на дихателната недостатъчност с механична вентилация дават възможност за превенция на усложненията и на смъртния изход от заболяването.

Авторите на редакционна статия на същия брой на JAMA предупреждават, че болниците могат да се окажат с недостатъчен капацитет, включително апаратура и квалифицирани специалисти за интензивни грижи и реанимация (пациентите с тежка H1N1 грипна инфекция се нуждаят от 10-12 дни механична вентилация и други животоспасяващи мерки, включително високочестотна осцилаторна вентилация) (3).

В Мексико има два пъти повече смъртни случаи отколкото в Канада. Системите за обществено здравеопазване във всяка държава трябва да разработят адекватни стретегии за борба с грипната епидемия.

За разлика от ендемичните взривове от SARS (тежък остър респираторен синдром – ТОРС), няма докладвани случаи на нозокомилна инфекция при здравни специалисти, полагащи болнични грижи за пациенти с H1N1 грипна инфекция. (КД)

Допълнителна информация за настоящата грип А H1N1 пандемия може да намерите в Meдицинска база Dанни на http://mbd.protos.bg

Апарати за механична вентилация: http://balkanmedikom.com/bg/page_3239350.html

Използвани източници:

1. Kumar A., Zarychanski R., Pinto R. et al. for Canadian Critical Care Trials Group H1N1 Collaborative. Critically ill patients with 2009 Influenza A (H1N1) infection in Canada. JAMA 2009; 302: 1872-1879 http://jama.ama-assn.org

2. Dominguez-Cherit G., Lapinsky S., Macias A. et al. Critically ill patients with 2009 Influenza A (H1N1) in Mexico. JAMA 2009; 302: 1880-1889

3. White D., Angus D. Preparing for the sickest patients with 2009 Influenza A (H1N1). JAMA 2009; 302: 19051906 http://jama.ama-assn.org/cgi/content/full/2009.1539