Нови методи за лечение на панкреасния карцином?



01/12/2009

Ракът на панкреаса е един от най-смъртоносните – при диагностицирането му повечето от болните са неоперабилни и само 5% отговарят на химиотерапия. Една от причините за това е, че туморните клетки се обграждат от съединителна тъкан (строма), която ги прави изключително трудно достъпни за медикаментите.

Един от начините за намаляване на протективната функция на стромата е към стандартната химиотерапия с gemcitabine (Gemzar) да се добави nab-paclitaxel (Abraxane).

Nab-paclitaxel подобрява пенетрацията на gemcitabine, като увеличава вътретуморната му концентрация 3.7 пъти.

Данните от пилотно проучване при 67 пациенти с панкреасен карцином показа, че средната преживяемост се удължава почти два пъти – от 5.7 месеца при самостоятелно прилагане на gemcitabine до 10.3 месеца при комбинирано лечение (1). В същото време, добавянето на erlotinib към gemcitabine удължава живота със само около три седмици.

Nab-paclitaxel получи статут на лекарство сирак в САЩ за терапия на панкреасен карцином и стадии 2b-4 на малигнен меланом. Одобрен е да се използва за лечение на метастатичен рак на гърдата (www.abraxane.com).

Вторият метод е все още в експериментален етап. При него се използва нанотехнология за доставка на bevacizumab (Avastin)*, заедно с фотодинамична терапия, директно в панкреасните туморни клетки. Методът е ефективен при мишки за намаляване на метастазите в черния дроб и лимфните възли в сравнение с монотерапията с bevacizumab (2).

Bevacizumab атакува рецепторите за съдовите ендотелни растежни фактори (EGFR), но въведен инжекционно, достига само до извънклетъчните рецептори. Представлява инхибитор на ангиогенезата.

Новият метод позволява вътреклетъчната доставка на медикамента, което подобрява профила му на ефективност и безопасност.

Третият метод представлява използване на microRNA продукти като туморни супресори. Те повишават екпресията на гени, които потискат туморния растеж (2).

Такъв туморен супресор е miR-34, който намалява броя на раковите стволови клетки. За неговата доставка се използва нанотехнология. Този подход вече се изследва за лечение на хепатоцелуларен карцином. Вероятно ще бъде приложим при различни други видове тумори, които имат популации от стволови клетки с много висока степен на резистентност към химиотерапия. (ДЯ)

Използвани източници:

1.American Society of Clinical Oncology 2009

2. Molecular Targets and Cancer Therapeutics International Conference 2009, November 16-18

*Avastin (www.avastin.com) е одобрен за лечение на:

– метастатичен колоректален карцином в комбинация с интравенозна 5-fluorouracil-базирана химиотерапия за първа или втора линия лечение

– несквамозен недребноклетъчен белодробен карцином с carboplatin и paclitaxel за първа линия терапия на неоперабилен, локално напреднал, рекурентен или метастатичен тумор

– метастатичен рак на гърдата с paclitaxel при пациентки с метастатичен HER2-негативен тумор, лекувани преди това с химиотерапия (удължава свободната от заболяване преживяемост); не е показан за приложение при случаи с прогресиращо заболяване след химиотерапия с anthracycline и taxane, прилагани поради метастатичен карцином

– глиобластом като самостоятелно средство при пациенти с прогресиращо заболяване, подложени преди това на друго лечение

– метастатичен бъбречно-клетъчен карцином в комбинация с interferon-alfa