Мигренозните пристъпи увеличават риска за поява на исхемични лезии в ЦНС



01/12/2009

Повтарящите се мигренозни пристъпи увеличават риска за развитие на исхемични мозъчни лезии, включително и в бялото мозъчно вещество, показаха резултатите от епидемиологично проучване на д-р Michel Ferrari и сътр. от Leiden University Medical Center в Холандия, представени на 14-ия международен конгрес по главоболие*.

CAMERA II** е деветгодишно, магнитно-резонансно образно изследване (МРИ) и проследява 286 болни (от които 83 контроли), включени в оригиналното едногодишно крос-секционно CAMERA I проучване (n=435).

Една трета от участниците в CAMERA I са отказали да бъдат проследени. Те са били предимно пушачи, с по-неблагоприятен сърдечносъдов профил и по-нисък образователен ценз. Пациентите, включени в CAMERA II, са били по-възрастни от използваните контроли и са употребявали по-често аналгетици (12 спрямо 2% за контролите, р=0.012).

Лезиите в бялото мозъчно вещество са прогресирали през деветте години на проследяване, като разликата по отношение на обема и темпa на нарастване на уврежданията е била особено изразена при жените.

Участничките в CAMERA II са имали по-голям обем на уврежданията в сравнение с контролите (0.38 мл спрямо 0.23 мл, р=0.04), като ефектът е бил най-значим при пациентките с мигрена без аура (0.43 мл, р=0.002).

При тях е отчетено и най-бързо нарастване на обема на лезиите. Не са били наблюдавани статистически значими разлики по отношение на уврежданията в перивентрикуларното бяло мозъчно вещество.

При всички 203 болни, включени в CAMERA II, е наблюдавано нарастване на броя на лезиите в ЦНС (от 18 на 31), на броя на инфарктите в зоната на a. cerebri posterior (от 11 на 18) при липса на значими промени при контролите.

В противоречие с данните от няколко предишни проучвания, според които уврежданията в ЦНС намаляват и изчезват с времето, резултатите от настоящото изследване показват, че нито една от лезиите, наблюдавани в CAMERA I, не е претърпяла обратно развитие. Броят на новите лезии в басейна на a. cerebri posterior е бил средно 10 спрямо нито една за контролите (р=0.039).

Пациентите с мозъчен инфаркт са имали по-неблагоприятен сърдечносъдов профил, съпоставени с тези, при които не е наблюдаван инсулт. Те са били по-възрастни, по-често хипертоници, използвали са антихипертензивна терапия, статини или тромбоцитни антиагреганти и по-често са имали анамнеза за прекаран инсулт.

Според д-р Ferrari, основната клинична значимост на резултатите от CAMERA II е, че при болни с мигрена, лезиите в бялото мозъчно вещество не са необичайна находка и не се налага провеждането на допълнителни изследвания за тяхното изясняване.

В коментар, д-р Fred Sheftell, президент на Аmerican Headache Society***, напомня, че пациентите с мигрена са изложени на по-висок риск за сърдечносъдови заболявания – повишен риск за мозъчен инсулт в млада възраст и за хипертония и хиперлипидемия в по-напреднала възраст.

„Подобно на сърдечносъдовите увреждания и в патогенезата на мигрената се намесват проинфламаторни механизми, като общото в посочената патология предстои да бъде изяснено,” заяви д-р Sheftell.

Резултатите на CAMERA II подкрепят получените при предишни проучвания. Оригиналното CAMERA I изследване установява с МРИ повишена честота на инфарктите при пациенти с мигрена, но само в зоната на a. cerebri posterior и само при мигрената с аура (8.1 спрямо 0.7% при контролите, р=0.002, OR 13.8) (2).

„Изключително интересен е фактът, че колкото по-чести са мигренозните пристъпи, толкова по-голяма е вероятността за установяване на инфаркти в зоната на a. cerebri posterior”, заявява д-р Ferrari.

В сравнение с контролите, болните с мигрена без аура и с повече от 12 пристъпа годишно са имали значимо по-висок риск за инсулт в региона на a. cerebri posterior (OR 7.1).

Рискът нараства многократно при пациентите с аура – до 18.1 при тези с по-малко от 12 пристъпа годишно и до 25.4 за болните с над 12 пристъпа годишно. Подобна зависимост е наблюдавана и за уврежданията в областта на бялото мозъчно вещество.

Сходни резултати са установени и при 25-годишното лонгитудинално изследване Age Gene/Environment Susceptibility Reykjavik Study. Участниците с мигрена без аура или с немигренозно главоболие на са имали по-висока честота на инфарктите, съпоставени с контролите, за разлика от тези с мигрена с аура (OR 1.6) (3).

Вероятността за развитие на исхемичен инсулт е била по-голяма при жените (OR 2.0 спрямо OR 1.0 за мъжете), независимо от влиянието на сърдечносъдовите рискови фактори.

В наскоро публикуван мета-анализ на седем клинични изпитвания, рискът за развитие на лезии в бялото мозъчно вещество сред страдащите от мигрена е бил почти четири пъти по-висок, съпоставен с този при контролите (OR 3.90). Средно 23% от пациентите са имали нарушения в бялото мозъчно вещество спрямо 7% за контролите (р<0.001) (4). (КД)

* International Headache Congress http://www.ihc2009.org

** CAMERA II- Cerebral Abnormalities in Migraine, an Epidemiological Risk Analysis II

*** Аmerican Headache Society http://www.americanheadachesociety.org

Използвани източници:

1. Ferrari M. The CAMERA II Study: A 9-year MRI follow-up study in a large cohort of migraineurs from the Dutch general population http://www.ihc2009.org

2. Kruit M., van Buchem M., Hofman P. et al. Migraine as a risk factor for subclinical brain lesions. JAMA 2004; 291: 427-434 http://jama.ama-assn.org

3. Scher A., Gudmundsson L., Sigurdsson S. et al. Migraine headache in middle age and late-life brain infarcts. JAMA 2009; 301: 2563-2570

4. Swartz R., Kern R. Migraine is associated with magnetic resonance imaging white matter abnormalities. Arch Neurol 2004; 61: 1366-1368 http://archneur.ama-assn.org