Лапароскопска или отворена хирургия за лечение на ректалния карцином?



01/12/2009
Лапароскопската и отворената хирургия са еднакво ефективни и водят до сходни резултати при рак на ректума, показаха резултатите на рандомизирано проучване, публикувани в списание British Journal of Surgery (1). В настоящото проучване са включени 204 пациенти със среден и нисък ректален аденокарцином. От тях 103 са били рандомизирани за отворена хирургия, а 101 са били лапароскопски оперирани. Повечето от болните са били със заболяване във II и III стадий и са получавали неоадювантна терапия с перорален capecitabine и лъчетерапия с 50-54 Gy. Първични крайни цели на проучването са били: брой на изолираните лимфни възли, ангажираните от процеса граници, честотата на усложненията и продължителността на болничния престой. Вторични крайни цели са били: локални рецидиви, свободна от заболяването преживяемост и обща преживяемост. Осем лапароскопски интервенции (7.9%) са били последвани от отворени процедури поради различни причини. Данните показват, че лапароскопската интервенция е била свързана с изолиране на повече лимфни възли, но други разлики между двете групи не са били установени. Честотата на въвличане на циркумферентните и радиалните граници е била сходна, както и честотата на запазване на сфинктера (78.6 и 76.2% съответно за отворената и лапароскопска хирургия). Около една трета от пациентите във всяка група са развили усложнения, като болните в лапароскопската група са имали по-малко реоперации, съответно 7.9 срещу 9.7%. Кръвозагубата е била статистически по-голяма при отворените процедури, но разликата между групите е била около 100 ml и няма клинично значение. Лапароскопските интервенции са имали с 21 минути по-голяма продължителност в сравнение с отворените. След проследяване от средно 32 месеца, са били докладвани три смъртни случая в отворената група и два в лапароскопската. Не са били установени значими разлики в честотата на локалните рецидиви, свободна от заболяването и общата преживяемост при пациентите. „Ако коректността на тоталната мезоректална ексцизия е свързана с честотата на локални рецидиви, то лапароскопската тотална мезоректална ексцизия има сходна на отворената хирургия ефективност,” обобщават авторите на проучването. Колоректалният карцином е сравнително често злокачествено заболяване, което е свързано с неспецифична симптоматика, а стадият на заболяването към момента на поставянето на диагнозата е пряко свързан с преживяемостта. В развитите страни заболяването е второто по честота при жените след рака на гърдата и третото по честота при мъжете след рака на белите дробове и простатата. В повечето случaи заболяването се развива от дипластични аденоматозни полипи в резултат на едновременна инактивация на тумор-супресиращи гени и активиране на онкогени, което трансформира нормалния епител в инвазивен колоректален карцином. Мутациите са в основата на наследствените синдроми, свързани с колоректалния карцином, докато спорадичният колоректален карцином се развива при стъпаловидна акумулация на соматични генни мутации. Единственият лечебен метод при колоректален карцином е хирургичната резекция. Следоперативната химиотерапия е свързана с удължена преживяемост след извършено оперативно лечение в стадий II на заболяването. Провеждането на предоперативна химиотерапия подобрява преживяемостта при карцином на ректума, в сравнение със самостоятелното провеждане на оперативно лечение. Палиативната химиотерапия облекчава симптоматиката, подобрява качеството на живот и подобрява преживяемостта при пациенти с наличие на метастази. В някои случаи, резекцията на метастази в черния и в белия дроб също подобрява преживяемостта на болните. (КП) Използван източник: 1. Lujan J., Valero G., Hernandez Q. et al. Randomized clinical trial comparing laparoscopic and open surgery in patients with rectal cancer. Br J Surg 2009; 96:982-989 www3.interscience.wiley.com/journal/99019821/home