18 ноември: Световен ден на ХОББ и Европейски ден за правилна употреба на антибиотиците



01/12/2009

По данни на Световната здравна организация около 10% от населението на планетата страда от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). От 200 000 до 300 000 души в Европа умират всяка година в резултат на ХОББ. Болестта убива годишно повече хора, отколкото ракът на гърдата и ракът на белия дроб, взети заедно.

До 2020 се очаква ХОББ да бъде на трето място сред най-честите причини за смърт (след миокардния инфаркт и инсулта) и петата по значимост след исхемична болест на сърцето, депресивните състояния, транспортните катастрофи и мозъчносъдовата болест. За България се предполага, че страдащите от ХОББ са над половин милион души.

Световният ден на ХОББ се отбелязва традиционно на 18 ноември всяка година.

С решение на Европейския парламент 18 ноември бе определен за Европейски ден на антибиотиците (European Antibiotic Awareness Day). Европейският ден на антибиотиците е международна здравна инициатива, ръководена от Европейския център по контрол на заболяванията (ECDC), съвместно със Световната здравна организация и много европейски институции и научни организации в страните от ЕС.

Целта на тази международна кампания е Европейският ден на антибиотиците да се превърне в събитие, с което да се повиши информираността на обществото относно антибиотиците и правилната им употреба с цел запазването им като животоспасяващи лекарства.

Последните данни показват, че антибиотичната резистентност представлява сериозна заплаха за общественото в целия Европейски съюз, като броят на заразените с резистентни щамове пациенти се увеличава.

Отговорното използване на антибиотиците може да предотврати развитието на резистентни бактерии и да поддържа ефективността им за бъдещите поколения.

В сравнение със страните от ЕС, в България в болниците се назначават доста повече антибиотици. По този начин се увеличава рискът след изписването си пациентите да разпространят бактерии с висока степен на резистентност.

Терапията с антибиотици в доболничната помощ най-често е емпирична. Лекарите често се „презастраховат” – ако има съмнение за възможна инфекция, обикновено се назначава антибиотично лечение.

Неразумната употреба на антибиотици (било то предписани от лекар или като самолечение) поставя под изключителен натиск бактериите и способства за увеличаване на тяхната резистентност.

Българските лекари- клиницисти трябва да подхождат по-отговорно и компетентно към назначаването на антибиотично лечение – да използват подходящия антибиотик, в правилната доза, режим и продължителност на прием за доказана инфекция.

Повече информация може да получите на интернет сайта на Българска асоциация на микробиолозите (БАМ)*: http://www.bam-bg.net

* БАМ осъществява постоянен мониторинг на развитието на инфекциите в страната. Асоциацията ръководи Националната програма за надзор на етиологичната структура на инфекциите, бактериалната резистентност и антибиотичната консумация в България – BulSTAR (Bulgarian Surveillance Tracking Antimicrobial Resistance). В нея са включени 167 лаборатории от почти всички болници в страната.