Здравеопазването в България – европейски аутсайдер за 2009!



01/11/2009

България заема последно място по качество на здравните грижи, според публикувания през септември European Health Consumer Index (EHCI), изготвен с подкрепата на Европейската комисия (1).

Индексът класира здравеопазването в 33 европейски държави (включени са и страни извън ЕС) по 38 показателя, групирани в шест ключови области: права и достъп до информация на пациентите, електронно здравеопазване, време на чакане за лечение, изход от терапията, обхват на осигуряваните медицински услуги и достъп до медикаменти. Данните се събират от публичната статистика, проучвания сред пациенти и независими изследвания на организацията, изготвяща класацията.

През 2009 България регистрира 448 точки, с което се нарежда на последното възможно място в Health Consumer Index. Непосредствено пред нас е Румъния с 489 точки. През 2007 страната ни бе предпоследна, а миналата година записа 486 точки от 1000 възможни и остави зад себе си Латвия, Хърватия и Македония.

На първо място е класирана Холандия (с 875 точки), която е неизменно в челната тройка от публикуването на доклада през 2005 (първо място и през 2008). Два са основните фактори за добрите резултати на страната:

– множество здравно осигурителни фондове, които действат в условията на свободна конкуренция и независимо от осигурителите на здравни услуги

– наличие на добре структурирани организации на пациентите, които участват активно във вземането на решения на високо ниво заедно с професионалните лекарски организации

Сред другите силни страни на холандското здравеопазване са високо квалифицирани и добре организирани общопрактикуващи лекари, ефективната дейност на които спестяват значителни суми от евентуални болнични разходи.

Резултатите на България според групите показатели

1. Права и информираност на пациентите: В тази група показатели, страната ни има само една добра оценка – за наличието на електронен регистър на лекарите.

Лошите оценки:

– липса на здравно законодателство, базирано на правата на пациентите

– степен на включване на пациентски организации в процеса на вземане на решения

– липса на застраховки за лекарски грешки

– липса на изградена система за on-line или телефонна връзка за 24-часова здравна информация

– неясна финансова осигуреност за лечение в чужбина

2. Електронно здравеопазване: Две са добрите оценки: въвеждане на електронни информационни системи сред общо практикуващите лекари и публикуване on-line на средствата, изплатени от НЗОК на здравните заведения.

Лошите оценки:

– невъзможност за прехвърляне на медицинска информация по електронен път

– невъзможност за достъп на пациентите до лабораторните им резултати по електронен път

– невъзможност на пациентите да запишат час за преглед по електронен път

– липса на електронни рецепти

3. Време за чакане за лечение: Добрата оценка e за възможност за посещение при личния лекар още същия ден.

Лошите оценки:

– липса на директен достъп до специалист

– невъзможност за извършване на компютърна томография в рамките на една седмица

4. Краен изход от лечението: Това е областта, в която България се представя най-зле – страната ни няма добра оценка по нито един показател от тази група. Междинни оценки сме получили по отношение на честотата на фатални случаи в резултат на миокарден инфаркт и намаляване на броя на самоубийствата. Страната ни не е могла да предостави данни за процента болни с диабет, които имат високи стойности на гликирания хемоглобин (HbA1c >7%)

Лошите оценки:

– детска смъртност

– съотношение между смъртността и заболеваемостта от злокачествени заболявания

– превенция на загубени години живот

– честота на MRSA инфекции

5. Обхват на осигуряваните здравни услуги: Това е втората област, в която страната ни е абсолютен аутсайдер – нито една добра оценка. Междинна оценка сме получили за ваксиниране на децата с минимум четири ваксини. България не е могла да предостави информация за процента извършени мамографии.

Лошите оценки:

– невъзможност за осигуряване на еднакви по качество здравните услуги в различните райони на страната

– брой операции за катаракта на 100 000 души >65 години

– бъбречни трансплантации на 1 000 000 население

– стоматологичните услуги не се инбурсират

– корупция сред лекарите

6. Достъп до медикаменти: И по тази група показатели постиженията на страната ни са скромни.

Лошите оценки:

– липса на субсидиране на медикаменти

– липса на фармакопея (по модела на Layman), която да е общо достъпна и разбираема за неспециалисти

– ниска честота на приложение на нови противоракови медикаменти

– ограничен достъп до нови медикаменти

Макар България да разполага с предостатъчно лекари на глава от населението (11 място по този показател), това само по себе си не е свързано с по-добро качеството на здравното обслужване. Добър пример е Албания, която с три пъти по-малко лекари на 100 000 души – е пред нас в класацията.

Данните разрушават и друг мит – че отделянето на повече финансови средства, автоматично води до подобряване на системата. Повечето от нашите съседки (Румъния, Македония и Албания) успяват да осигурят по-добро здравеопазване с по-малко средства, отделяни на глава от населението.

Челните места в класацията се заемат от високо развити западноевропейски страни. Тъй като индексът сравнява държави с различни финансови възможности, това е отчетено в отделна класация, която сравнява т. нар. „стойност на парите”, инвестирани в здравеопазването. В нея на първо място се класира Албания (с 763 точки), но България отново е на последно място (с 322 точки).

Системата Bismark отново победи системата Beveridge

Всички публични здравни системи имат общ проблем: как технически да разпределят 7-10% от държавния бюджет в здравеопазването? В това отношение съществуват две основни системи:

– системата Bismark e базирана на социално осигуряване и множество осигурителни институции, които са организационно независими от доставчиците на здравни услуги

– системата Beveridge слива в едно финансирането и осигуряването на здравни услуги в една организация, каквато е например Националната здравна служба (NHS) във Великобритания. След създаването на NHS през 1948 – най-голямата система тип Beveridge в Европа, се водят интензивни дебати за предимствата и недостатъците на двата типа системи за организиране на здравеопазването.

Проведения през 2005 първи EHCI, който включва 12 държави, установи, че като цяло страните, в които има плурализъм във финансирането и осигуряването на здравните грижи (т. е. пациентът има свободата да избира, а осигурителят не прави разлики между държавни, общински или частни доставчици на здравни услуги) – имат сходни добри показатели.

За периода 2006-2009 EHCI показа, че водещи в класацията са държави със системи на здравеопазване тип Bismark, a от страните със система Beveridge успехи бележат тези със сравнително по-малко население (скандинавските). Най-големите държави със система тип Beveridge – Великобритания и Италия, са обикновено в средата на класацията, което може да се обясни със следните факти:

– ръководене на структури с >100 000 служещи изисква върховни мениджърски умения. Служителите на британския NHS са почти 1.5 милиона, което поставя в постоянен конфликт професионалните интереси и стратегията на администрацията.

– при сливането на финансирането и осигуряването на здравните услуги под една шапка съществува риск политиците и висшите мениджъри да вземат решения, които не винаги са в интерес на пациентите. При тази система е възможно безконтролно нарастване на администрацията и извършване на разходи, базирани както на политически, така и на регионални/локални интереси. (ИТ)

Използван източник:

1. Euro Health Consumer Index 2009 http://www.healthpowerhouse.com