Moxifloxacin ефективен и безопасен при усложнени инфекции на кожата и меките тъкани



01/11/2009
Монотерапията с moxifloxacin (Avelox)* може да се сравни по ефективност с комбинацията piperacillin/tazobactam, последвана от приложение на amoxicillin-клавуланова киселина, при пациенти с усложнени инфекции на кожата и меките тъкани, показаха резултатите от проучването RELIEF, представени през май на 19-ия Европейски конгрес по клинична микробиология и инфекциозни заболявания** (1, 2). Усложнените инфекции на кожата и меките тъкани (complicated skin and skin structure infection - cSSSI) са в повечето случаи полимикробни и изискват широк спектър антибиотично лечение, както и избор на оптимална емпирична продължителна антибактериална терапия. Най-често изолираните патогени, свързани с тези инфекции в общата популация (а в представеното по-долу проучване), са: methicillin-чувствителен Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Enterococcus faecalis, Streptococcus pyogenes и Bacteroides fragilis. В проспективното, двойно плацебо-контролирано, двойно-сляпо, мултицентрово, международно проучване RELIEF са участвали 813 пациенти на възраст над 18 години с усложнени инфекции на кожата и кожните структури (голям абсцес - 47.8% от случаите; инфектирано диабетно стъпало - 30.9%, ранева инфекция - 16.4% и инфектирана исхемична улцерация - 4.9%). Бактериалните cSSSI са били с давност под 21 дни, като са налагали хоспитализация и начално парентерално лечение за най-малко 48 часа. Пациентите са били стратифицирани според: cSSSI диагнозата (включително наличие на сигнификантна асоциация с подлежащо заболяване и локация на първичната лезия), фебрилитет над 38 градуса С, тежест на инфекцията (въвличане на дълбоките меки тъкани) и необходимост от оперативно лечение. Те са били рандомизирани да получават секвенциално интравенозно/перорално moxifloxacin (IV/PO MXF 400 mg един път дневно) или стандартен антибиотичен режим: piperacillin-tazobactam интравенозно (PIP/TAZ 4.0/0.5 g IV на всеки 6 часа), последван от перорален прием на amoxicillin-клавуланова киселина (AMC 875/125 mg PO на всеки 12 часа) в продължение на 7-21 дни. Първична крайна цел на проучването е била постигане на клиничен отговор към терапията 14-28 дни след нейното приключване. Допълнително е било оценявана различната степен на ефективност на терапията, включваща клиничен и бактериологичен отговор на 3-5 ден от започването на лечението и след приключване на антибиотичния курс. Степента на отговор към двата антибиотични режима (MXF или PIP/TAZ-AMC) е бил еднаква в двете групи - 88.7 срещу 89.6%. Според диагнозата, клиничните отговори са били съответно: голям абсцес - 95.8% срещу 96.1%, инфектирано диабетно стъпало - 76.6% срещу 78.1%, ранева инфекция - 95.2% срещу 95.7% и инфектирана исхемична улцерация - 77.3% срещу 72.5%. И двата терапевтични режима са показали добра антибактериална ефективност, с цялостен отговор към лечението при съответно 84.4% спрамо 87.2% от случаите. Тези резултати още веднъж подчертават, че MXF не отстъпва по ефикасност на PIP/TAZ-AMC. Честотата на нежеланите странични реакции е била също почти еднаква в двете групи (8.6 и съответно 7.3%), като най-често са наблюдавани диария и хипертония. И двата режима са имали добър профил на поносимост. (КП) * Moxifloxacin (Avelox) на Bayer Schering Pharma (www.avelox.com) е широкоспектърно антибактериално средство от групата на флуорохинолоните. Той е активен срещу повечето аеробни Gram (+) патогени като Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae, Streptococcus pyogenes и Gram (-) като Haemophilus influenzae, Haemophilus parainfluenzae, Klebsiella pneumoniae, Moraxella catarrhalis и други. Ефективен е и срещу Chlamydia pneumoniae и Mycoplasma pneumoniae. Avelox инхибира топоизомераза II (ДНК гираза) и топоизомераза IV, които са необходими за репликацията, транскрипцията и рекомбинирането на бактериалната ДНК. Приет перорално, той има добра чревна резорбция, която не се влияе от наличието на храна. Бионаличността му е около 90%. Максимална плазмена концентрация се достига след 1-3 часа от приема му. Стабилни плазмени концентрации се достигат на третия ден от лечението. Свързва се в 50% с плазмените протеини. Тъканните му концентрации често надвишават плазмените - препаратът се открива в слюнката, назалната и бронхиалната секреция, мукозата на синусите, в течността на кожни були, подкожната тъкан и скелетната мускулатура. Метаболизира се в черния дроб чрез глюкоруниране до два метаболита, първият от които се отделя основно с фецеса (38%), а вторият - с урината (14%). Останалото количество се екскретира непроменено с урината и фецеса в равни части. Одобрен е за лечение на инфекции при възрастни (над 18 години) при: остър бактериален синуит, изострен хроничен бронхит, придобити в общността пневмонии, кожни инфекции. ** 19th European Congress of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ECCMID) Използвани източници: 1. Gyssens C., Dryden M., Kujath P. et al. Efficacy of IV/oral moxifloxacin in the treatment of complicated skin and skin-structure infections: Results of the RELIEF study. Abstract P1785 www.escmid.org 2. Efficacy of IV/oral moxifloxacin and IV piperacillin/tazobactam followed by oral amoxicillin/clavulanic acid in the treatment of major abscess: Results of the RELIEF study. Abstract P1786