GP-тата във фокуса на Световната банка*



01/11/2009
Джипитата да се превърнат в реален филтър за движението на пациентите в здравната система; здравната каса да работи само с качествени болници, а на останалите да има право да отказва договори; действащият лекарствен списък да се съобрази с бюджета на касата и ако се наложи, да се върнат листите на чакащите за скъпоструващи медикаменти. Това са част от предложенията на Световната банка в последния й анализ на здравната система в България. Първичната помощ Според експертите на банката смятаната за най-реформирана система - тази за първична медицинска помощ, отново се нуждае от реформи. Разходите на здравната каса за личните лекари са ниски, а начинът на заплащане (главно на брой пациенти) не стимулира качеството на услугите. В резултат, вместо да се стремят да лекуват пациентите си, джипитата ги препращат към специалисти и болници, за което свидетелства прекомерно високото ниво на издадените направления. В момента разходите за първична медицинска помощ са около 8% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което е наполовина в сравнение с нивото им в Западна Европа. Като проблем се посочва и липсата на квалификация на общопрактикуващи лекари при повечето джипита. Изискването за придобиването й в България досега се отлага многократно, последно срокът е 2015 г. В резултат българите не вярват на личните лекари, пропускат профилактични прегледи и директно търсят услугите на специалистите. Банката препоръчва заплащането на джипитата да се обвърже по-сериозно с резултатите от дейността им, за което може да помогне вече действащата информационна система на здравната каса. Болниците Между 2002 и 2007 г. броят на приетите пациенти в болниците се е увеличил с 33%, а средните разходи за всеки отделен случай - с 44%. За същия период броят на болниците се е увеличил от 300 до над 400, а общите разходи са се удвоили, констатират експертите на СБ в доклада. Според тях броят лечебни заведения и разходите за поддържането им надхвърлят европейските стандарти. Много от новите участници на пазара са специализирани лечебни заведения, които са предпочели да се съсредоточат върху най-доходоносните услуги. Съществуващите болници също разкриват нови отделения, за да сключват допълнителни договори със здравната каса. За да се промени това, от банката препоръчват като основен приоритет да отпадне задължението на касата да сключва договор с всички нови лечебни заведения. Друг постоянен проблем е високият процент пациенти, които се прехвърлят от болница в болница, което означава, че първото лечебно заведение не е могло да ги излекува. Успешен опит за ограничаването по принцип на хоспитализациите е изиграло въвеждането на годишни лимити за болничните бюджети през 2007 г., отчита банката. Експертите препоръчват да се промени начинът на финансиране на болниците - по диагностично свързани групи, а не по клинични пътеки. В доклада се предлага още независим орган да лицензира и акредитира болниците. Медикаментите Специалистите на Световната банка определят въвеждането на новия позитивен лекарствен списък като нещо положително, но отбелязват, че той не е съобразен със средствата за медикаменти в бюджета на здравната каса. Затова от институцията препоръчат бюджетът да се балансира, като се намали процентът от цената на лекарствата, покриван от НЗОК. Тази препоръка обаче се сблъсква с проблема, че и в момента плащането за лекарства със собствени средства на пациентите е на много високо ниво. Българите харчат допълнително от джоба си 1.2 млрд. годишно, докато обществените фондове плащат медикаменти само за около 500 милиона лева. Това означава, че общото ниво на покриване на лекарства от обществени фондове (НЗОК, МЗ и болниците) в България вече е доста ниско в сравнение с други страни – около 44% от разходите, докато в повечето европейски страни е средно 83%. * Предлагаме ви със съкращение статията на в. Дневник, публикуване през октомври. Вестниците Дневник (www.dnevnik.bg) и Капитал (www.capital.bg) отразяват аналитично и подробно финансово-икономическите аспекти на здравната реформа.