Avastin при лечение на неоваскуларна глаукома



01/11/2009
Интравитреалното приложение на bevacizumab (Avastin) може да бъде част от адювантната терапия на неоваскуларната глаукома, но ефектът от лечението трябва да се проследява стриктно, независимо от първоначалното състояние на преднокамерния ъгъл, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание British Journal of Ophthalmology (1). Според авторите, независимо от добрия ефект на медикамента, по-голямата част от лекуваните пациенти се нуждаят от хирургическа интервенция за намаляване на вътреочното налягане (IOP) или повторна интравитреална апликация на bevacizumab. Неоваскуларната глаукома (NVG) е злокачествена форма на заболяването с лоша прогноза. Исхемията на ретината, причинена от диабетна ретинопатия или от оклузия на vena centralis retinae, индуцира продукция на вазопролиферативни субстанции – съдов ендотелен растежен фактор (VEGF). Това води до неоваскуларизация на ириса (NVI) и преднокамерния ъгъл с възможно закриване на ъгъла и повишаване на вътреочното налягане. Лечението на неоваскуларната глаукома включва намаляване на вътреочното налягане (често по хирургичен път) и панретинална фотокоагулация, което намалява продукцията на вазопролиферативни фактори от исхемичната ретина и води до регресия на неоваскуларизацията на преден сегмент. Bevacizumab е неутрализиращо анти-VEGF рекомбинантно хуманизирано моноклонално антитяло, одобрено за лечение на метастатичен колоректален и недребноклетъчен карцином на белия дроб. Интравитреалното му приложение е алтернативна терапия при VEGF-медииирани състояния в офталмологията като хороидална неоваскуларизация, диабетен макулен едем, макулен едем вследствие на оклузия на vena centralis retinae. Целта на настоящото ретроспективно, последователно изследване е да оцени ефекта от терапията с bevacizumab при по-голям брой пациенти с изяснени причини за неоваскуларната глаукома и уточнено изходно състояние на предния очен ъгъл. Зрителната острота, вътреочното налягане и видовете терапия за намаляването му също са анализирани при диагностициране на този тип глаукома и при проследяването на болните. Отбелязани са и усложненията и причините за загуба на зрение при 52 пациенти (изследвани са 56 очи). Резултатите показват, че при поставянето на диагнозата неоваскуларна глаукома, визусът е „броене на пръсти пред окото”, а средната стойност на вътреочното налягане е 40 mmHg. Шест месеца след началото на терапията с bevacizumab, средният визус е 1/200, а средното вътреочно налягане – 18 mmHg. При 71% от засегнатите очи е проведена панретинална фотокоагулация след диагностициране на глаукомата, а 61% са получили дренажен имплант. При почти половината от болните се е наложило повтаряне на лечението с bevacizumab. Според авторите на проучването, предварителната терапия с bevacizumab преди поставяне на дренажен имплант води до сходен ефект при откритоъгълна и закритоъгълна неоваскуларна глаукома, като очакванията за статистически сигнификантно подобряване на прогнозата при последната не се оправдават. Независимо от това, терапията с bevacizumab e показана като адювантна при тази малигнена форма на глаукома. За изясняване на ефекта на bevacizumab е необходимо провеждането на няколко проспективни проучвания с по-голям брой пациенти. (ОИ) Използван източник: 1. Moraczewski A., Lee R., Palmberg P. et al. Outcomes of treatment of neovascular glaucoma with intravitreal bevacizumab. Br J Ophthalmol 2009; 93:589-593 www.bjo.bmj.com