За антихипертензивните средства



01/09/2009
Мета-анализ на 147 рандомизирани контролирани проучвания, проведени през периода 1966-2007 (над четири десетилетия) и обхванали близо половин милион пациенти (464 000 души) без установено съдово заболяване и случаи с анамнеза за исхемична болест на сърцето или инсулт, показа, че (1): - Лечението с бета-блокери осигурява допълнителна протекция (извън ползите от понижаването на артериалното налягане per se) за намаляване на риска за сърдечносъдови инциденти при пациенти с анамнеза за исхемична болест на сърцето през първите две години след прекаран миокарден инфаркт (намаление с 29% при лечение с бета-блокери и спрямо редукция с 15% при терапия с други антихипертензивни средства, р<0.001). След втората година ползите от бета-блокерите са сходни в сравнение с останалите класове медикаменти. - Проучвания на останалите антихипертензивни средства показват намаление с 22% (от 17 до 27%) на коронарните инциденти (RR 0.78) и с 41% (от 33 до 48%) на инсултите (RR 0.59) при понижаване на систолното артериално налягане с 10 mmHg и на диастолното с 5 mmHg. Тези резултати са сходни с данните от голям мета-анализ на кохортни проучвания, което показва, че повечето от ползите се дължат най-вече на понижаване на самото артериално налягане (АН), като това благоприятно действие до голяма степен е независимо от използвания медикамент или клас. - Като цяло, всичките пет главни класове медикаменти за понижаване на артериалното налягане - инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACEI), ангиотензин-рецепторни блокери (ARB), блокери на калциевите канали (CCB), диуретици от тиазиден тип (както и на chlorthalidone и indapamide) и бета-блокери (BB) - имат сходна ефективност за профилактика на коронарните инциденти и инсултите, с изключение на малко по-голяма допълнителна полза от блокерите на калциевите канали за превенция на инсултите (-8%, р=0.01). - Ползите от антихипертензивната терапия са постоянни, независимо от групите пациенти или от наличието на сърдечносъдово заболяване или не, или от изходните стойности на АН (преди започването на терапията). - Всичките класове медикаменти за контрол на артериалното налягане намаляват риска за развитие на сърдечна недостатъчност, въпреки че блокерите на калциевите канали имат леко по-малка ефективност в това отношение отколкото останалите антихипертензивни средства (19 спрямо 24%, р<0.001). Данните от допълнителен анализ, обединяващ резултатите от два други мета-анализа, показват, че приемът на тройна комбинация от антихипертензивни средства намалява риска на коронарна сърдечна болест с 46% и за инсулт с 64%, което показва, че техният благоприятен ефект е адитивен. - Изборът на антихипертензивен медикамент или на комбинация зависи от цялостния сърдечносъдов риск на пациента, неговата индивидуалната поносимост и придружаващите заболявания (исхемична болест на сърцето, скорошен миокарден инфаркт, захарен диабет, бъбречно заболяване, хронична сърдечна недостатъчност). Използването на комбинация дава възможност за прилагане на по-ниски дози от стандартните, което намалява риска за нежелани странични лекарствени действия. Предпочитат се следните антихипертензивни медикаменти за лечение на артериална хипертония (АХ) при пациенти с: - метаболитен синдром (висок риск за диабет тип 2) - ACEI, ARB, CCB; при тези случаи трябва да бъде избягвана комбинацията от ВВ и тиазиден диуретик - диабет - ACEI, ARB - глаукома – ВВ - периферна съдова болест – ССВ - ангина пекторис – ВВ, ССВ - бъбречна дисфункция/микроалбуминурия - ACEI, ARB - терминална бъбречна недостатъчност/протеинурия - ACEI, ARB, бримкови диуретици - предсърдно мъждене - рекурентно - ACEI, ARB - перманентно - ВВ, недихидропиридинов ССВ - напреднала възраст (систолна АХ) – диуретик, ССВ Всички понижаващи артериалното налягане средства са подходящи при пациенти с предхождащ мозъчен инсулт. ARB се препоръчват при пациенти след прекаран миокарден инфаркт (сходно на ВВ и ACEI), както и при случаи със сърдечна недостатъчност (сходно на ACEI, ВВ, диуретици и алдостеронови антагонисти). - Водещата цел на антихипертензивното лечение е да се постигне максимално понижаване на дългосрочния цялостен риск за сърдечносъдово заболяване. При пациенти със стадий 2 и 3 на АХ, които имат висок или много висок цялостен сърдечносъдов риск, се препоръчва приложението на двойна комбинация като начална терапия. - Прицелното ниво на АН при всички пациенти с АХ е <140/<90 mmHg и <130/<80 mmHg при случаите с диабет и много висок сърдечносъдов риск За допълнителна информация: http://mbd.protos.bg Изборът на терапия при артериална хипертония се определя от рисковия профил на пациента. МD 2008, брой 3/май Нови европейски указания за лечение на артериалната хипертония. МD 2007, брой 5/август За бета-блокерите накратко. МD 2007, брой 5/август Използван източник: 1. Law M., Morris J., Wald N. Use of blood pressure lowering drugs in the prevention of cardiovascular disease: meta-analysis of 147 randomised trials in the context of expectations from prospective epidemiological studies. BMJ 2009, 338:b1665 www.bmj.com