Уроинфекциите при кърмачета могат успешно да бъдат лекувани амбулаторно



01/09/2009
Кърмачетата на възраст между 30 и 90 дни с фебрилни инфекции на пикочните пътища (ИПП) могат успешно да бъдат лекувани в амбулаторни условия, показаха резултатите от кохортно проучване на д-р Marie-Joelle Dore-Bergeron и сътр. от University of Montreal в Канада, публикувани в списание Pediatrics (1). „Честа практика е всички кърмачета с уроинфекция да бъдат хоспитализирани с цел провеждане на венозна антибиотична терапия,“ коментират авторите. „Нашето изследване е първото, което доказва, че в тази малка възрастова група лечението може да бъде успешно и с кратък венозен антибиотичен курс в амбулаторни условия“. В клиничното изпитване са включени 118 деца на възраст между един и три месеца с предполагаема симптоматична ИПП. От тях, 57% са били лекувани в дневен център, при останалите 43% се е наложила хоспитализация. Средната възраст на участниците от първата група (лекувани амбулаторно) е била 66 дни. ИПП е била потвърдена при 86.6% от децата, като при 84.5% от урокултурите е била изолирана E. coli. Почти всички причинители (98.2%) са били чувствителни на гентамицин. 10% от болните са били с положителна хемокултура (E.coli в 83%). Средната продължителност на венозния антибиотичен курс в дневния център е била 2.7 дни, средният брой посещения, включително и това за провеждане на микционна цистография (МЦГ) е бил 2.9 дни. Съдействието от страна на родителите на кърмачетата, лекувани амбулаторно, е достигнало 100% (98.3%). При общо 86.2% от участниците терапията е била успешна. Терапевтичният успех е бил дефиниран като реализирани посещения на всички планирани прегледи, нормализиране на температурата до 48 часа, стерилни уро- и хемокултури в резултат на проведеното антибиотично лечение, липса на необходимост от хоспитализация. „Кърмачетата на възраст между 30 и 90 дни с фебрилни ИПП могат успешно да бъдат лекувани в амбулаторни условия с кратки венозни антибиотични курсове,“ заключават изследователите. „Лечението в дневния център позволява активно съдействие от страна на родителите и стриктен контрол от страна на специалистите... Този подход дава възможност за значително редуциране на броя на хоспитализациите в тази възрастова група“. х х х Образните изследвания, използвани рутинно в клиничната практика, невинаги са необходими при деца, преболедували от фебрилна ИПП, които имат нормална находка от пренаталното ултразвуково изследване, показаха резултатите от проучване на д-р Giovanni Montini и сътр. от Университета в Падуа, Италия, публикувани също в списание Pediatrics (2). „Ултразвуковото изследване (УЗ), микционната цистография и сцинтиграфията с DMSA (99-m технеций-димеркаптосукцинова киселина) се препоръчват за всички деца с анамнеза за фебрилна ИПП, въпреки че тяхната диагностична стойност подлежи на обсъждане,“ коментира д-р Montini. “Нещо повече, наскоро бе установено, че антибиотичната профилактика при деца с нискостепенен везикоуретерален рефлукс (ВУР) не намалява честотата на уроинфекциите“. Целта на настоящото изследване е била да проследи ефективността на образните изследвания (УЗ и МЦГ) при оценка на паренхимното увреждане на бъбреците след първата фебрилна ИПП. Използвани са данните от проспективно проучване, сравняващо два различни антибиотични режима в лечението на острия пиелонефрит. Включени са 300 деца на възраст до две години, с нормална пренатална находка от УЗ и с клиника на остър пиелонефрит, при които са били проведени УЗ и DMSA сцинтиграфия в рамките на 10 дни след лечението, МЦГ до два месеца след терапията и контролна сцинтиграфия в края на първата година от проследяването (за визуализиране на ръбцови изменения). Резултатите от образните техники са били нормални при по-голяма част от децата. Сцинтиграфията, проведена в острата фаза, е доказала пиелонефрит в 54% от случаите. От друга страна, контролното сцинтиграфско изследване е показало ръбцови изменения при 15% (45 деца). УЗ и МЦГ са имали незначителна предиктивна стойност за доказване на дълготрайните бъбречни увреждания – визуализирани са дискретни нарушения при ултразвуковото изследване при 12 и ВУР при 23 от 45-те деца с ръбцови изменения на контролната сцинтиграфия. „Нашето проучване подкрепя използването на DMSA сцинтиграфия шест месеца след острата фебрилна ИПП за установяване на бъбречно увреждане, което може впоследствие да доведе до нарушаване на бъбречната функция с поява на хипертония, протеинурия...както и продължително проследяване за ранно диагностициране на рецидивиращи ИПП, които могат да наложат допълнителни изследвания,“ заявяват изследвателите. Според тях, „резултатите доказват липсата на необхoдимост от рутинно провеждане на УЗ и сцинтиграфия в острата фаза на ИПП, както и МЦГ в последващия период при всички деца с нормална находка при пренаталното УЗ изследване. Нарушенията, установени с тези техники, не водят дo промени в терапевтичния план или ако доведат до такива, те най-често нямат благоприятен ефект при пациентите...Само в случаите, когато при болния не е провеждано УЗ пренатално, е уместно да се направи това изследване, с цел изключване на тежки малформации на отделителната система“. (КД) Изпoлзвани източници: 1. Dore-Bergeron M., Gauthier M., Chevalier I. et al. Urinary tract infections in 1- to 3-month-old infants: Ambulatory treatment with intravenous antibiotics. Pediatrics 2009; 124: 16-22 http://pediatrics.aappublications.org 2. Mntini G., Zucchetta P., Tomasi L. et al. Value of imaging studies after a first febrile urinary tract infection in young children: Data from Italian Renal Infection Study 1. Pediatrics 2009; 123: e239-e246