Промени в диабетния макуларен едем след факоемулсификация



01/09/2009
Степента на диабетния макуларен едем (ДМЕ) нараства през първите три месеца след ултразвукова факоемулсификация*, след което постепенно намалява, като промените са по-изразени при наличие на диабетна ретинопатия, показаха резултати от проучване, публикувани в списание Eye (1). Редица изследвания доказаха, че степента на възстановяване на зрението след хирургично лечение на катаракта при пациентите с диабет зависи от степента на макулния едем. Нерядко те развиват тежка макулопатия, ретинопатия и неоваскуларна глаукома след оперативната интервенция. Диабетната ретинопатия прогресира при 10-30% от пациентите, подложени на факоемулсификация, въпреки предположенията, че това се дължи на естествения ход на болестта, а не на хирургичната намеса. Преди предприемане на подобен вид лечение е важен изходният статус (степен) на диабетната ретинопатия, определящ и прогнозата на състоянието. Диабетният макулен едем също се влошава след катарактна хирургия, въпреки противоречивите данни за броя на засегнатите пациенти. Влошаването на състоянието може да се манифестира като транзиторен псевдофакичен едем, който има спонтаннo обратно развитие (синдром на Irvine-Gass), както и действителна прогресия на диабетната макулопатия. Нарастването на макулния едем е по-изразено при налична диабетна ретинопатия по време на хирургичната интервенция. Различаването от транзиторния едем и значителното напредване на макулопатията е важно за започване на лечението й, включващо лазерна фотокоагулация, витректомия, интракамерно инжектиране на кортикостероида triamcinolone acetonide**. По данни на Jonas и сътр., интравитреалното инжектиране на кортикостероидни препарати води до значимо подобряване на състоянието на болния, тъй като забавя или спира прогресирането на макулния едем (2). Досега обаче липсват изследвания, оценяващи прогресирането на диабетния макулен едем след хирургия на катарактата. В настоящото проучване са изследвани 34 очи без и 34 с диабетна ретинопатия (DR), при които е предвидено извършването на факоемулсификация. С оптична кохерентна томография (OCT) са измерени фовеалната дебелина и макулния обем преди, както и три, шест и 12 месеца след оперативното лечение. Степента на диабетния макулен едем също е обективизирана. Резултатите показват, че дебелината на фовеата нараства с 20.3% и 6.0% съответно в групите със и без диабетна ретинопатия три месеца след операцията, но след това постепенно намалява. Степента на макулен едем се влошава значително при осем очи с диабетна ретинопатия (23.5%) и едно око (2.9%) в другата група (разликата е статистически значима). Въпреки това, спонтанно обратно развитие на макулния едем има при три от девет очи (33.3%), което показва, че с течение на времето процентът на това усложнение намалява. (ОИ) * Факоемулсификацията е модерен метод на лечение на катаракта, при който лещата се раздробява с ултразвуков наконечник и се аспирира. Следва иригация на солеви разтвори на мястото на аспирираните материали, с което се поддържа дълбочината на предна очна камера. ** Kenalog (Bristol-Myers Squibb) Използвани източници: 1. Hayashi K., Igarashi C., Hirata A. et al. Changes in macular oedema after phacoemulsification surgery in eyes with diabetic retinopathy (DR) and in eyes without DR. Eye 2009, 23:389–396 www.nature.com/eye/journal/v23/n2/abs/6703022a.html и www.medscape.com/viewarticle/588633_print 2. Jonas J., Sofker A. Intraocular injection of crystalline cortisone as adjunctive treatment of diabetic macular edema. Am J Ophthalmol 2001; 132: 425–427 www.ajo.com