Новородените с вродена сърдечна малформация са с по-добра прогноза при некротизиращ ентероколит



01/09/2009
Новородените с вродена сърдечна малформация (CHD, congenital heart disease - CHD) и некротизиращ ентероколит (necrotizing enterocolitis - NEC) имат по-ниска честота на усложненията, свързани с NEC, и по-добра прогноза, в сравнение с бебетата без сърдечна аномалия, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Pediatrics (1). Оценените краткосрочни резултати включват: интервалът до започване на захранването, чревна перфорация, перитонеален дренаж, необходимост от стома, прогресия към сепсис, смърт от NEC. Дългосрочните резултати са: развитие на стриктура, рецидивиращ NEC, възникване на синдрома на късото тънко черво. За периода май 1999 - август 2007, общо 202 пациенти с NEC са лекувани в детската болница Lucile Packard в Калифорния, САЩ. CHD е установена при 76 от тях. Резултати: - При пациентите с NEC, средното тегло при раждането и гестационната възраст са сходни и при наличие, и при липса на CHD, но средната възраст при поставяне на диагнозата е с четири дни по-голяма при групата с CHD - В сравнение с новородените без CHD, тези със сърдечна аномалия имат по-нисък начален стадий на Bell* - След корекция по отношение на теглото и гестационната възраст, се оказва, че децата с CHD са с по-малка честота на перфорация, необходимост от резекция на червото или извеждане на стома, както и на развитие на стриктури или на синдрома на късото тънко черво - Мултивариационният анализ, включващ възрастта при диагнозата, гестационната възраст и теглото при раждане, показва сигнификантно по-нисък риск за неблагоприятен дългосрочен резултат при децата със сърдечна аномалия - Отчита се и тенденция бебетата с CHD да са с по-нисък риск за смърт от NEC, за рецидивиращ NEC или за необходимост от перитонеален дренаж, но тя не е достигнала статистическа значимост Авторите предлагат NEC при пациента със сърдечно заболяване да се означава като кардиогенен NEC, който може да се повлие добре при стриктен контрол на сърдечния дебит и на подобрение на спланхникусовата перфузия. Приблизително 90% от случаите на NEC възникват при недоносени новородени, вероятно поради незрялост на чревната лигавица. При останалите 10%, които са доносени, CHD е важен рисков фактор за типична за NEC клинична изява. Интестиналното увреждане от патогенна чревна флора при NEC може да причини чревна исхемия, некроза, перфорация, сепсис и дори смърт при тежките случаи. При доносеното новородено епизодично или постоянно намалената чревна перфузия при определени CHD допринася за развитието на тези усложнения. (ЗВ) * Стадиите на Bell отразяват тежестта на NEC: I стадий – съмнение за NEC, II стадий - доказан NEC, III стадий – тежък NEC с висока вероятност за хирургична интервенция Използван източник: 1. Pickard S., Feinstein J., Popat R. et al. Short- and long-term outcomes of necrotizing enterocolitis in infants with congenital heart disease. Pediatrics 2009;123:e901-e906 http://pediatrics.aappublications.org