Новини от Националната бъбречна фондация на САЩ



01/09/2009
Хепатит С вирусната инфекция (HCV) води до по-бърза прогресия на хроничните бъбречни заболявания (CKD), според резултатите от проучване, докладвани на американските National Kidney Foundation 2009 Spring Clinical Meetings (1). Според авторите на изследването, отлаганията на циркулиращите имунни комплекси, стимулирани от продължаващата HCV репликация, може да доведе до ускорена бъбречна фиброза и прогресиране на бъбречната недостатъчност. Първична цел на изследването е била да установи дали пациентите с HCV инфекция, които са имали първоначално CKD, достигат до краен стадий на бъбречното заболяване (end-stage renal disease - ESRD). В ретроспективния анализ са включени 111 болни с гломерулопатия, потвърдена посредством биопсия (извършена преди включването им на диализа). Други критерии за участие в проучването са: болните да не са преживявали остра бъбречна или чернодробна недостатъчност или да са били подложени на трансплантация, както и да са имали поне едно изследване на серумния креатинин за периода на проследяване (от 2001 до 2004 година). От участниците, 20% са били HCV-позитивни, 60% HCV-отрицателни и 20% не са били изследвани за хепатитни вируси. Авторите са оценили 15 променливи, които са били с потенциална възможност да ускорят прогресирането на заболяването до ESRD или да доведат до летален изход. Повечето от пациентите с HCV са били с диабет и с отклонения в чернодробните показатели. Резултатите показват, че HCV-позитивните болни, независимо от степента на бъбречното си заболяване, са имали четири пъти по-висок относителен риск за ESRD или за смърт в сравнение с HCV-негативните пациенти. В мултивариантния анализ, само HCV-позитивният статус и възрастта са били достатъчни прогностични фактори за ESRD или смърт (р=0.02). x x x Фибробластният растежен фактор (FGF)-23 може да се окаже важен маркер за мониториране на прогресията на хроничните бъбречни заболявания (CKD), показаха резултатите от проучване (2). FGF-23 е един от най-ранните маркери за нарушен фосфатен и витамин D метаболизъм при CKD, а последните данни показват, че той е независим рисков фактор за неблагоприятно протичане на бъбречното заболяване. Хормонът повишава екскрецията на фосфора в урината и повлиява синтеза на активната форма на витамин D (1.25-дихидроксивитамин D, холекалциферол). Повишените нива на FGF-23 са вероятно компенсаторен отговор към понижаващите се способности на бъбрека да екскретира приетия с храната фосфор, с цел поддържане на нормални серумни нива на електролита, смятат авторите. В проучването са участвали 240 пациенти с различна бъбречна функция, но все още незапочвали диализа. Анализът на данните показва, че въпреки нормалните фосфорни нива, концентрацията на FGF-23 е била повишена. FGF-23 може би е по-чувствителен маркер за тези метаболитни нарушения, който може да осигури допълнителна прогностична информация от настоящите маркери. В друго изследване на същия колектив е било установено, че нивата на FGF-23 са независимо свързани с прогресивно заболяване и повишена смъртност при пациенти на хронична диализа. Болните с най-високи стойности на маркера (горна четвъртина) са имали шест пъти по-висок риск за смърт в сравнение с тези в най-ниски нива (долна четвъртина) през първата година от започването на диализата. „FGF-23 би помогнал за идентифициране на пациентите с най-висок риск и нужда от корекция във фосфорните нива,” обобщават авторите. „Необходими са допълнителни проучвания, за да може да бъде препоръчан в рутинната клинична практика“. x x x Bardoxolone methyl, първи представител на нов клас - медиатори на антиоксидантната инфламация (AIMs), подобрява бъбречната функция при болни с карцином и при пациенти с диабет тип 2, показаха данните от две проучвания, представени под формата на постери по време на NKF. Резултатите от намиращото се в ход изследване на популация с диабет тип 2 бяха докладвани и на тазгодишната среща на Американската диабетна асоциация (ADA). Bardoxolone, разработван от фирма Reata Pharmaceuticals, изглежда подходящо решение при много заболявания, характеризиращи се с възпалителен процес. Малката молекула за перорално приложение имитира действието на ендогенната антиоксидантна система, индуцирайки синтезa на NRf2 – главен регулатор на функцията на най-малко 250 антиоксиданти и на експресията на редица гени, участващи в процеса на детоксификация на клетъчно ниво. Приложението на медиатора на антиоксидантната инфламация за период от 21 дни при 60 онкоболни (фаза 1 клинично проучване) е довело до подобряване на бъбречната функция при 82% от тях. Нивата на серумния креатинин са се понижили с 19.3% и скоростта на гломерулната филтрация (GFR) се е повишила с 20.9%. Подобрението на GFR (увеличение с 27.6%) е било по-изразено при случаите с хронично бъбречно заболяване (13 от 60 души). Във второто проучване (фаза 2а) са участвали 60 пациенти с диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване (СKD) стадий 3 и 4. Те са получавали лечение с медикамента в дози 25, 75 и 150 mg/ден, в допълнение на останалата терапия, за период от 28 дни. Междинен анализ на данните е показал подобрение на GFR (първичен критерий за оценка) с 20.5% при 25 от участниците, като при случаите с CKD стадий 4 средното увеличение на GFR е било с 36%. Останалите показатели за степента на бъбречна функция като серумни ниви на креатинин и цистатин С, креатининов клирънс, азот в кръвната урея, нива на фосфор и пикочна киселина също са били подобрени. Bardoxolone демонстрира добър профил на безопасност – не са наблюдавани токсични или други нежелани странични действия при пациенти с карцином, получавали доза до 1300 mg/ден. При популацията с диабет/CKD се използват много по-ниски дози. (КП) Използвани източници: 1. National Kidney Foundation (NKF) 2009 Spring Clinical Meetings: Abstracts 218 and 217. Presented March 2009 www.kidney.org/news/meetings/Clinical/index.cfm 2. Abstract 802 3. Abstracts 43 and 66