Нови рискови фактори за развитието на терминална бъбречна недостатъчност



01/09/2009

Ниският хемоглобин, повишените серумни нива на пикочна киселина, анамнезата за никтурия и фамилната обремененост за бъбречно заболяване са нови, самостоятелни рискови фактори за развитието на терминална бъбречна недостатъчност (end-stage renal disease – ESRD), показаха резултатите от кохортно проучване, публикувани в списание Archives of Internal Medicine (1).

Повече от 500 милиона души в света (почти 10% от населението) страдат от хронични бъбречни заболявания. Над 1.5 милиона души са с ESRD. Специалистите прогнозират, че през следващите 10 години броят им ще се удвои. За тяхното лечение за този период, ще бъдат изразходвани милиарди долари. Въпреки тези огромни разходи, преживяемостта на болните с ESRD е многократно по-ниска в сравнение с общата популация. Качеството им на живот също е незадоволително.

Съвременната медицина дава възможност с лесни и евтини мерки да се предотврати или поне да се забави с години настъпването на ESRD. За да стане това реалност, болните с хронични бъбречни заболявания трябва да бъдат откривани и лекувани в най-ранен стадий.

Целта на настоящето изследване е да оцени прогностичната стойност на няколко нови потенциални рискови фактори за ESRD.

В проучването са включени 177 570 пациенти, които са изследвани между юни 1964 година и август 1973. Появата на ESRD и настъпването на смърт са оценени през декември 2000 година.Установени са 842 случаи на лекувана ESRD, които са били проследени за общо 5.3 милиона човеко-години. Средната продължителност между изходните данни и развитието на ESRD е била 24.5 години.

Пациентите с най-високи стойности на серумната пикочна киселина са имали над два пъти по-висок риск за развитие на ESRD в сравнение с тези с по-ниски нива. Независима асоциация с ESRD е била наблюдавана и при по-ниските нива на хемоглобин в сравнение с нормалните стойности, както и при анамнеза за никтурия (1.36 пъти) и фамилна обремененост за бъбречно заболяване – първа степен родственици (1.40).

Проучването потвърждава влиянието и на установените рискови фактори за бъбречно увреждане, като най-значими са:

– протеинурията – почти осем пъти по-висок риск при +++ и ++++, два пъти при следи

– наднорменото тегло, което се свързва с близо четири пъти по-висок риск за бъбречно увреждане

Други установени рискови фактори, чиято значимост е била потвърдена, са: повишен серумен креатинин, артериална хипертония, захарен диабет, напреднала възраст и мъжки пол. (КП)

Използван източник:

1. Darbinian J., Hsu C., Iribarren C. et al. Risk factors for end-stage renal disease. Arch Intern Med. 2009;169:342–350 http://archinte.ama-assn.org