Комбинацията bimatoprost/timolol е по-ефективна при глаукома



01/09/2009
Фиксираната комбинация от простагландиновия аналог bimatoprost и бета-блокера timolol (BTFC) е по-ефективна за контрол на вътреочното налягане (IOP, ВОН) при пациенти с откритоъгълна глаукома, в сравнение с фиксираната комбинация на timolol с latanoprost, показаха резултатите от проучване, публикуване в списание Eye (1). Намаляването на вътреочното налягане понижава риска за загуба на зрение при глаукома. По възможност, контролът на ВОН трябва да се извършва с локална антиглаукомна монотерапия с очни капки (бета-блокер, простагландинов аналог, инхибитор на карбоанхидразата), тъй като осигурява по-добър комплаянс от страна на пациента (придържане към лечението), при по-ниска себестойност на терапията и намалени странични действия. Когато едно антиглаукомно средство не е е достатъчно, за да контролира адекватно вътреочното налягане, е необходимо включването на второ хипотензивно средство към терапевтичния режим. В този смисъл, фиксираната комбинация от медикаменти може да има предимство в сравнение с отделното им прилагане. Медикаментът Ganfort (фиксирана комбинация BTFC, която бе одобрена от ЕК през март тази година) на Allergan Pharamceuticals* е съставен от простагландинов аналог и бета-блокер (съответно в концентрации 0.3 mg и 5 mg в 1 ml), който има сходна ефективност с първата фиксирана комбинация от подобни медикаменти – latanoprost/timolol (LTFC). Според данни от наскоро публикувано проучване, BTFC има дори по-добра ефективност - неговият прием в продължение на четири седмици, веднъж сутрин, води до по-голяма редукция на 12-часовото вътреочно налягане при пациенти с открито ъгълна глаукома отколкото LTFC, прилаган еднократно дневно. В настоящото рандомизирано, двойно-сляпо, проспективно проучване са изследвани и двете очи на 54 пациенти (24 с първична откритоъгълна и 30 с псевдоексфолиативна глаукома). Участниците са били с ВОН =/>19 mmHg** в 9.00 и 11.00 часа, въпреки терапията с простагландинов аналог. Те са получили за период от шест седмици лечение втори медикамент – timolol, прилаган двукратно дневно. След това, пациентите са били рандомизирани в две групи - на лечение с BTFC или LTFC за период от 12 седмици, след което участниците в двете групи са си разменили местата (получавали са за същия период от 12 седмици противоположната фиксирана комбинация). Първичният критерий за оценка е сравняване на стойностите на ВОН (изготвена е била крива на налягането при всеки пациент, отразяваща промяната в стойностите му през деня) в края на всеки 12-седмичен период. Вторичният критерий за оценка е сравняване на средните стойности на ВОН, постигнати от двете групи медикаменти. Резултатите показват, че фиксираната комбинация BTFC води до значимо по-голямо намаление на вътреочното налягане, в сравнение с LTFC (-7 mmHg, p<0.001). Най-честият страничен ефект на медикаментите e конюнктивална хиперемия, която е с малко по-ниска честота при терапия с latanoprost/timolol. (ОИ) * Ganfort - притежател на разрешителното за България е Еwopharma www.emea.europa.eu/humandocs/PDFs/EPAR/ganfort/H-668-PI-en.pdf ** Максималната горна граница на ВОН е 18 mmHg. Офталмолозите се опитват да постигнат тази или по-ниска стойност при пациентите с глаукома с помощта на локална хипотензивна терапия (средствата са посочени в долното каре). Използван източник: 1. Martinez A., Sanchez M. Bimatoprost/timolol fixed combination vs latanoprost/ timolol fixed combination in open-angle glaucoma patients. Eye (2009) 23; 810–818 www.nature.com/eye/journal/v23/n4/abs/eye2008148a.html и www.medscape.com/viewarticle/703399_print