Дойде му времето на допълнителното здравно осигуряване*



01/09/2009
Властта се смени и отново се заговори усилено за реформи в здравеопазването. Стандартно един от дискутираните въпроси е за въвеждането на допълнителното здравно осигуряване. Разбира се, „въвеждане“ е малко пресилено, защото този начин на осигуряване е пуснат още през далечната 1999 г. с приемането на необходимите за целта закони. Друг е въпросът защо 10 години по-късно остава неразвит и ограничен във функциите си. Ето го и отговорът - защото няколко поредни правителства, в желанието им да бъдат харесвани, казваха онова, което мнозинството иска да чуе, а именно, че държавата плаща цялата медицинска помощ и за гражданите остава само да я потребяват. Е, ако 6% (или 8%) вноска ми покриват цялата медицинска помощ, за какво да се осигурявам допълнително? Истината обаче е друга - парите на здравната каса не стигат за покриване на всички разходи на здравната система. Това противоречие между думи и факти е в основата на най-честите спорове в здравеопазването - тези за размера на финансирането. Противоречието може да бъде преодоляно само по два начина: или правителството да увеличи здравната вноска поне два пъти, за да покрие всички разходи, или да ограничи пакета от медицински услуги, който предоставя, за да бъде адекватен на сегашното финансиране. Ако се възприеме първият подход, допълнителното осигуряване става ненужно, а доброволните здравноосигурителни фондове - излишни. Това е най-лесно за изпълнение, но последиците винаги са лоши - непрекъснато нарастващи разходи и ниско качество на медицинските услуги. Ако се възприеме вторият подход, допълнителното осигуряване придобива смисъл. След като 8% здравна вноска осигуряват само част от медицинските услуги, пациентът ще трябва да плати онези от тях, които не се покриват. Може да го направи кеш при нужда, а може и да се осигури допълнително в някой доброволен фонд, споделяйки с него риска. Всеки е свободен да избере начина, който е най-изгоден за него. Така ще се постигне частична демонополизация в здравното осигуряване, частична конкуренция и по-добър контрол над разходите при запазване на базова солидарност в системата. Някои политици и експерти виждат ролята на доброволните фондове като втори стълб в здравното осигуряване, а именно част от задължителните осигуровки да се превеждат в частни фондове, подобно на модела, развит в пенсионното осигуряване. Трябва да подчертая, че между пенсионното и здравното осигуряване има съществена разлика. Пенсионното осигуряване е дългосрочно, а здравното е за кратък период от време, най-често година. При задължителното здравно осигуряване не се пестят средства, а набраните такива се разходват през същата година. Затова няма особен смисъл част от задължителните осигуровки да се прехвърлят в частни фондове. Поне такова е моето мнение. Самите частни фондове биха били щастливи от такава възможност, но интересът на осигуряващите в случая определено липсва. Подобно смесване на финансови потоци и дейности само ще усложни и без това претрупаната с регулации система, а в резултат от това няма да се получат някакви значими ползи за здравноосигурените лица. Радикалното решение на въпроса е премахване на задължителното здравно осигуряване и преминаване към изцяло пазарни отношения. Свободната конкуренция ще доведе до повишаване на качеството и намаляване на цените на услугите, но трябва да се има предвид, че отпада всякаква социална защита и който не се осигурява, просто няма да бъде лекуван. В този случай държавата се оттегля изцяло от лечебното здравеопазване, концентрирайки се върху профилактиката и контрола над вредните фактори на околната среда. Грижата за индивидуалното здраве остава за самата личност. Като се имат предвид обаче обществените нагласи и предразсъдъци, такъв подход едва ли ще бъде приложен от някого в обозримо бъдеще. И така, ако игнорираме двата крайни подхода - държавата да покрива всичко или държавата да не покрива нищо, остава само една възможност. Тя е ограничаване на пакета от услуги, който се плаща от НЗОК в рамките на задължителното осигуряване. За останалото има повече от дузина доброволни фонда, които от години трупат опит на пазара. Решението е просто и не изисква кой знае какви умения. Необходими са само малко политическа воля и смелост. Ограничаването на пакета услуги на касата освен всичко друго ще бъде и израз на честно отношение към гражданите. Защото те и сега доплащат кеш в болниците. Д-р Стойчо Кацаров** * Препубликуваме статията от в. „Дневник“ (www.dnevnik.bg) ** Авторът е депутат в 38-ото и 39-ото народно събрание; заместник-министър на здравеопазването (1999-2001), учредител на Центъра за защита правата в здравеопазването