Диабет тип 2



01/09/2009
Диабет тип 2 се характеризира с две основни метаболитни нарушения: резистентност на прицелните клетки към действието на инсулина (инсулинова резистентност) и недостатъчна секреция на инсулин от панкреасните бета-клетки (бета-клетъчна дисфункция). Тиазолидиндионите (rosiglitazone и pioglitazone), посредством модулиране на транскрипционния фактор рецептор гама, активиран от пероксизомен пролифератор (PPAR gamma), повлияват благоприятно както инсулиновата резистентност (основно действие), така и бета-клетъчната функция. Клиничното значение на тези ефекти се подкрепя от факта, че лечението с тиазолидиндиони (инсулинови сенситайзери) води до по-дълготраен гликемичен контрол в сравнение с останалите антидиабетни средства като СУП (glibenclamide) и metformin (данни от проучването ADOPT). Тиазолидиндионите се свързват и с други благоприятни метаболитни ефекти като: редукция на висцералната мастна тъкан, понижаване на системното възпаление, подобряване на биомаркерите, които са свързани с прогресиране на атеросклерозата (потискане на убиквитин-протеазомната активност за стабилизиране на атеросклеротичните плаки), намаляване на задебеляването на стената на каротидните артерии (по данни от проучването STARR).