Серумни пепсиногени и риск за стомашен и езофагеален карцином



01/08/2009
Ниското съотношение пепсиноген I/пепсинoген II (PGI/II) е значим серологичен маркер за повишен риск за аденокарцином на стомаха, но не за малигном на хранопровода, показаха резултатите от случай-контрола проучване, публикувани в списание Gut (1). Пепсиногените са ендопептидази, които се секретират от клетките на стомашния епител и се освобождават в малки количества в циркулацията, където могат да бъдат измерени с ELISA (ензимно свързан имуносорбентен анализ). Пепсиноген I (PGI) се секретира от епитела на фундуса на стомаха, а пепсиноген II (PGII) – от епитела на кардиата, фундуса и антрума, както и от епитела на дуоденума. Стомашната фундусна атрофия се характеризира с промяна към антрален тип епител и понеже последният не секретира пепсиноген I, тези болни са с намалена концентрация на серумния PGI. Двата вида епител секретират пепсиноген II, като нивата му остават постоянни или се увеличават прогресивно при хистологичните промени от нормален към атрофичен лигавичен епител. В крайна сметка се стига до намаляване на нивата на пепсиноген I и понижаване на съотношението пепсиноген I/пепсиноген II поради константната стойност или постепенно нарастване на втория маркер. Двата маркера (ниско серумно ниво на PGI и намалено съотношение PGI/II) се използват като точен неинвазивен метод за доказване на стомашна фундусна атрофия. По данни на Weck и сътр., съотношението пепсиноген I/пепсиноген II е по-точният маркер за наличие на атрофия (2). Проспективни и ретроспективни проучвания доказаха, че стомашната фундусна атрофия, диагностицирина неинвазивно или чрез хистологично изследване, се асоциира с висок риск за стомашен карцином. Отново съотношението между двата пепсиногена е по-надежден маркер за заболяването. Съществуват малко данни за асоциацията между хроничен атрофичен гастрит и риска за езофагеален сквамозно клетъчен карцином (Еsophageal squamous cell carcinoma – ESCC), при който атрофията е сравнително честа находка. В популационно-базирано, случай-контрола проучване в Швеция се потвърди, че ниските серумни нива на пепсиноген I са маркери за повишен риск за ЕSCC. Хистологично доказаната атрофия на стомаха и свамозно клетъчната дисплазия на хранопровода (ESD) се свързват с по-голяма честота на езофагеалния карцином. ESD е преканцерозна, прекурсорна лезия на ЕSCC. Данни от проучване показаха линеарна зависимост между ниското съотношение PGI/II и повишения риск за ESD (3). В настоящото случай-контрола проучване са анализирани данните при пациенти, участвали в голямо проспективно кохортно изследване, които са били проследени за период от 15 години. Изходната възраст на групата е 40-69 години. В сравнение с хората със съотношение пепсиноген I/пепсиноген II >4, тези със стойности на посочения маркер </=4 са имали съответно 2.12 пъти и 2.72 пъти по-висок риск за аденокарцином на кардиата и извън кардиата. Рискът за двата малигнома се запазва, ако се използват и стойности за посоченото съотношение 3 или 6 (квартилни модели), както и при използване на нелинеарни продължителни модели. Рискът за езофагеален сквамозно клетъчен карцином е бил гранично повишен при хората със съотношение пепсиноген I/пепсиноген II </=4 (степен на вероятност 1.56), но данните от анализа с нелинеарни продължителни модели са били недостатъчни, за да потвърдят тази връзка. Проучването доказва, че съотношението пепсиноген I/пепсиноген II може да се използва за надеждна оценка на риска за стомашен карцином (на кардиата или извън кардиата), но не и за сквамозноклетъчен карцином на хранопровода. (ОИ) Използвани източници: 1. Ren J., Kamangar F., Qiao Y. et al. Serum pepsinogens and risk of gastric and esophageal cancers in General Population Nutrition Intervention Trial cohort. Gut 2009; 58: 636 – 642 www.gutjnl.com 2. Weck M., Brenner H. Association of Helicobacter pylori infection with chronic atrophic gastritis: Meta-analyses according to type of disease definition. Int J Cancer 2008; 123:874–81 www.interscience.wiley.com/journal/29331/home 3. Kamangar F., Diaw L. Wei W. et al. Serum pepsinogens and risk of esophageal squamous dysplasia. Int J Cancer. 2009, 124(2):456-60