При деца



01/08/2009

При деца с нощна енуреза, които не отговарят на лечението с desmopressin*, добавянето на антихолинергичното средство tolterodine** към терапията е ефективен метод за намаляване на честотата на нощните епизоди на напикаване, показаха резултатите от проучване на д-р Paul Austin и сътр. от Washington University School of Medicine, публикувани в списание Pediatrics (1).

„Desmopressin e най-често изписваният медикамент при моносимптомна енуреза, като в повечето случаи – функционалният капацитет на пикочния мехур се явява най-сигурния предиктор за успех от приложеното лечение. При децата с по-голям пикочен мехур ефективността на desmopressin е по-изразена,” коментира д-р Austin.

В клиничното изпитаване са участвали 41 пациента, лекувани с desmopressin, които са били рандомизирани на плацебо или tolterodine за период от един месец. В края на проучването авторите са установили значимо намаляване на епизодите на нощна енуреза (средно с 66% спрямо базалния показател) в групата на комбинирана терапия в сравнение с контролите.

В допълнение, в терапевтичната група процентът на пълен или частичен отговор е бил по-висок (44%), съпоставен с този при контролите (31%). Нещо повече, само при 16.5% от децата на комбинирано лечение е наблюдавана пълна липса на терапевтичен отговор съпоставен с 44% при контролите.

„В детската популация се провеждат ограничен брой рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания, но ние показахме чрез методите на доказателствената медицина, че комбинираното лечение с desmopressin и антихолинергетик намалява значимо епизодите на моносимптомна нощна енуреза,” заключават изследователите. (КД)

* desmopressin (Presinex) на Milpharm (Aurobindo Pharma); Minirin на Ferring Pharmaceuticals

** tolterodine (Detrusitol) на Pfizer

Използван източник:

1. Austin P., Ferguson G. et al. Combination therapy with desmopressin and an anticholinergic medication for nonresponders to desmopressin for monosymptomatic nocturnal enuresis: A randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Pediatrics 2008;122:1027-1032 http://pediatrics.aappublications.org