Новини от Европейския конгрес по хематология



01/08/2009
Представяме ви накратко някои от интересните доклади на тазгодишния конгрес на Европейската асоциация по хематология (ЕHA) в Берлин. Повече информация може да намерите на http://eha.eurocongres.com/14th. За по-ефективна алтернативна терапия на досега съществуващата схема за лечение на болестта на Hodgkin докладваха авторите на проучването GHSG* HD 14 от Германската група за изследване на болестта на Hodgkin (Hodgkin's lymphoma - HL). Пациентите с HL се разделят на три групи според стадирането на заболяването (по системата на Ann Arbor) и допълнителните рискови фактори: с добра ранна прогноза; с междинна ранна прогноза; с неблагоприятна ранна прогноза. Целта на изследването GHSG HD 14 е да открие по-добра алтернатива от досега прилаганата полихимиотерапевтична схема, включваща ABVD (аdriamycin, bleomycin, vinblastine, dacarbazine) при пациенти от третата група (неблагоприятна ранна прогноза). Проучването сравнява стандартния режим (четири курса ABVD, последвани от лъчетерапия в доза 30 Gy) със схема, включваща два курса с BEACOPPescalated (BE или доза-интензифицирана BEACOPP схема), последвани от двукратен ABVD + същата доза лъчетерапия. Участвали са 1645 болни от 346 центъра, като проучването е било прекратено преждевременно поради сигнификантна разлика в ефекта на двата вида лечение. В групата на по-интензифицираната форма на терапия преживяемостта без прогресиране на заболяването е била 97% след три години в сравнение с 91% при прилагане на стандартния режим на лечение. Освен това, при пациентите на стандартна терапия са регистрирани по-чести рецидиви и по-висока смъртност. Според авторите, тези данни налагат режима 2 x BEACOPPescalated (bleomycin, etoposide, adriamycine, cyclophosphamide, vincristine, procarbazine, prednisone) + 2 x ABVD+30 Gy лъчетерапия като нов и по-добър метод на лечение при HL. *** Ofatumumab, ново моноклонално анти-CD 20 антитяло, води до по-добри терапевтични резултати при пациенти с fludarabine-резистентни форми на хронична лимфоцитна левкемия (CLL), които са рефрактерни и на терапия с alemtuzumab или са с туморна лимфаденомегалия с явления на притискане (“bulky” лимфаденопатия), показаха резултатите от международно проучване, представени от Wierda и сътр. от САЩ. Пациентите с CLL, която е резистентна на fludarabine-базираните терапии, са с малка вероятност да се повлияят от последващата „спасителна” терапия, имат значително по-висок риск за развитие на инфекции и по-кратка обща преживяемост. Прогнозата при тези болни се влошава допълнително при резистентност към лечението с алтернативна терапия като моноклоналното анти CD52 антитяло alemtuzumab или с “bulky” лимфаденопатия, която е неподходяща за лечение с alemtuzumab. Ofatumumab се свързва с точно определенa последователност в CD20, експресирана върху повърхността на малигнените клетки при CLL. Според авторите на проучването, монотерапията с него води до 47-58% успех при fludarabine-резистентните форми на хроничната лимфоцитна левкемия. Монотерапията с ofatumumab води до значимо удължаване на преживяемостта. Освен това, лечението е свързано със изразено намаляване на свързаните с болестта симптоми, подобряване на анемията и тромбоцитопенията, редуциране на броя на левкемичните клетки и размера на увеличените лимфни възли. Резултатите от това проучване показват, че оfatumumab предлага значими клинични ползи при пациенти с тежки и резистентни форми на CLL, при които липсва друго подходящо лечение. *** Новият инхибитор на гена BCR-ABL при хронична миелогенна левкемия (CML) – nilotinib (Tasigna), има по-добра in vitro и in vivo активност, в сравнение с настоящия стандарт за лечение на заболяването imatinib, което го превръща в алтернативен избор на терапия, показаха първоначални данни от проучването GIMEMA** CML WP на Rosti и сътр. от Bologna, Италия. Хроничната миелогенна левкемия (CML) е рядко хематологично заболяване, като преди въвеждане на сегашните ефикасни методи на терапия, преживяемостта е била около 4-5 години. Алогенната костномозъчна трансплантация е единственият дефинитивен метод на лечение. Необходимостта от подходящ донор и повишената смъртност ограничават ползата от костномозъчната трансплантация. CML се характеризира с хромозомен маркер – Филаделфийска хромозома, която представлява продукт на гена BCR-ABL, кодиращ специфичен за заболяването BCR-ABL протеин. В края на 90-те години на миналия век, медикаментът imatinib беше въведен като първи представител на таргетна терапия при малигномите именно при хроничната миелогенна левкемия. Той инхибира селективно действието на онкопротеина и води до нормална продължителност на живота при почти 90% от пациентите. Защо тогава се нуждаем от алтернативна терапия с nilotinib? Защото само около 70% от болните поддържат пълноценен терапевтичен отговор в дългосрочен план, като останалите са резистентни или имат непоносимост към лечението с imatinib. Подобрената селективност (и по-високият свързващ афинитет) на nilotinib към онкопротеина води до неговата по-добра in vitro и in vivo активност в сравнение с imatinib. Nilotinib, който представлява химическа модификация на imatinib, инхибира почти всички резистентни на imatinib варианти на BCR-ABL. Резултатите от проучването GIMEMA CML WP трябва да бъдат потвърдени, за да може да се приеме, че nilotinib постига по-добър и по-бърз отговор от imatinib, при сходен профил на безопасност, което го налага като възможна първа линия терапия при пациенти с ранна хронична фаза на CML. (ОИ) * GHSG – German Hodgkin Study Group (www.GHSG.org).Този изследователски екип провежда проучвания на болестта на Hodgkin през последните 30 години. До момента над 15 000 пациенти са участвали в рандомизирани клинични проучвания. ** GIMEMA – Gruppo Italiano Malattie Ematologiche dell’Adulto. Nilotinib e бил прилаган в доза 2 x 400 mg/ден като първа линия терапия на CML за период от една година. Медикаментът е постигнал пълен цитогенен отговор при 96% от лекуваните с него пациенти на шестия месец.