Невраминидазните инхибитори в терапията на грипната А (H1N1) инфекция при бременни и кърмачки



01/08/2009
Информация за безопасността на невраминидазните инхибитори в лечението на инфекциите, предизвикани от новия грипен А (H1N1) вирус при бременни жени и кърмачки, публикува Canadian Medical Association Journal (1). Според Американските центрове за превенция и контрол на заболяванията (CDC)*, за момента новият грипен А (H1N1) вирус е чувствителен към невраминидазните инхибитори oseltamivir и zanamivir, но този щам е резистентен към другия клас антивирусни медикаменти - адамантаните аmantadine и rimantadinе. Наскоро CDC излезе с официално изявление, според което високорисковите пациенти, между които и бременните жени, трябва да провеждат хемопрофилактика и антивирусна терапия с oseltamivir (Tamiflu на Roche) или zanamivir (Relenza на GlaxoSmithKline) срещу инфекция, предизвикана от новия вирусен щам А (H1N1). Лечението трябва да започне през първите 48 часа от началото на острата симптоматика. Липсват достатъчно данни дали грипните вируси могат да преминават трансплацентарно и да достигат до фетуса. От друга страна, се счита, че грипните вируси не са тератогенни. Според някои изследователи, тези вируси имат индиректен ефект и въздействат върху фетуса посредством хипертермията, като увеличават честотата на дефектите на невралната тръба. Заболеваемостта от сезонен грип е особено висока при бременните жени в последния триместър, при които и честотата на усложненията е най-голяма. Подобна зависимост може да се очаква и за новия грипен А (H1N1) вирус. От 20-те наскоро регистрирани инфекции при бременни в САЩ (15 сигурно потвърдени случая и пет съмнителни за грип А H1N1), три от пациентките са били хоспитализирани (една от тях е починала поради развитие на дихателна недостатъчност). Все още не е известно дали грипните вируси могат да се разпространяват чрез кърмата. Поради антиинфекциозните свойства на кърмата, експертите препоръчват кърменето да не се прекъсва, дори и ако майката приема невраминидазни инхибитори. Наличните до момента данни предполагат, че oseltamivir няма тератогенен ефект. Поради факта, че има повече информация относно безопасността на oseltamivir по време на бременност в сравнение със zanamivir, при бременни жени се предпочита лечението да се провежда с oseltamivir. Счита се, че и двата невраминидазни инхибитора са съвместими с кърменето. Oseltamivir се метаболизира изцяло от плацентата, с незначително преминаване на метаболита трнасплацентарно и минималното му натрупване от страната на фетуса. Резултатите от постмаркетинговото мониториране на oseltamivir показаха, че от 61 бременни жени, получавали медикамента - при 10 е извършено прекъсване на бременността (при шест от тях по медицински показания). Тези данни са сходни с резултатите от две наблюдения, проведени в Япония, при които са проследени 90 бременни жени, лекувани с oseltamivir (75 mg два пъти дневно за пет дни) през първия триместър. Регистриран е само един случай на малформативен синдром (1.1%), което не се различава от честотата им в общата популация (1-3%). По отношение на zanamavir, има съобщения за три бременни жени, които са били изложени инцидентно на медикамента. От тях, едната бременност е била прекъсната, едната е завършила със спонтанен аборт и едната е приключила успешно с раждането на здраво доносено дете. При едно от наблюденията в Япония, бременна, лекувана в 4 г.с. със zanamivir, е родила здраво доносено дете. Децата, изложени на въздействието на невраминидазните инхибитори по време на бременността и кърменето, трябва да бъдат прецизно проследявани с цел регистриране на евентуални нежелани действия, свързани с безопасността на медикаментите. Ваксината срещу сезонния грип не осигурява протекция срещу новия грипен А H1N1 вирус. За момента не съществува ефективна ваксина срещу грипния вирус, причинил настоящата пандемия. Въпреки това, експертите препоръчват имунизацията срещу сезонния грип да продължи поради високата заболеваемост при бременните и вероятността за едновременното възникване на епидемии с двата вируса. „Ако бъде разработена нова инактивирана ваксина срещу грипния А (H1N1) вирус, тя най-верятно ще може да бъде прилагана и на бременни и кърмещи жени, подобно на инактивираната ваксина срещу сезонен грип,“ считат авторите. Заключение: Бременните жени, особено тези в последния триместър на бременността, са изложени на висок риск за усложнения по време на грипна инфекция. В настоящата пандемия, предизвикана от грипния А (H1N1) вирус, медикамент на избор за лечение и профилактика на бременни жени е oseltamivir поради наличие на повече данни относно безопасността му в тази специална група от пациенти. Според наличната до момента информация, oseltamivir няма тератогенни ефекти. Zanamivir също може да бъде прилаган, въпреки че липсват достатъчно данни относно неговия профил на безопасност. Двата невраминидазни инхибитора са съвместими с кърменето, като концентрацията на медикаментите в кърмата не води до значимо медикаментозно натоварване на кърмачето. При кърмещите жени, лекувани с оseltamivir или zanamivir, не се налага корекция на дозите. Ако детето, което се кърми от майка, лекуваща се с оseltamivir или zanamivir, се нуждае от профилактика или лечение, дозировката на невраминидазните инхибитори трябва да бъде съобразена с възрастта на кърмачето. Терапията трябва да започне през първите 48 часа от началото на острата симптоматика. (КД) * US Centers for Disease Control and Prevention (CDC) За допълнителна информация за невраминидазните инхибитори: Mедицинска база Dанни http://mbd.protos.bg Използван източник: 1. Tanaka T., Nakajima K., Murashima A. et al. Safety of neuraminidase inhibitors against novel influenza A (H1N1) in pregnant and breastfeeding women. Can Med Assoc J 2009, June 15 www.cmaj.ca