Infliximab e ефективен при болест на Crohn



01/08/2009
Дългосрочното лечение с infliximab при болестта на Crohn e ефективно за трайно повлияване на заболяването и намаляване на степента на хоспитализация и необходимостта от хирургична интервенция, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Gut (1). Няколко популационно-базирани изследвания показаха невъзможността на кортикостероидите да доведат до дълготрайна ремисия, въпреки че тази група медикаменти има добър краткосрочен ефект. Имуномодулаторите (IMM), включващи azathioprine (AZA) mercaptopurine (6-MP) и фолатния антагонист methotrexate, водят до продължителна ремисия. Имуносупресията с AZA/6-MP не води винаги до ремисия – тя има ефект при по-малко от половината пациенти, резистентни на кортикостероиди. Терапията с един от двете средства е свързана и с много странични действия. Въвеждането на infliximab (IFX), мишо-човешко химернo имуноглобулин IgG1 моноклонално антитяло срещу туморния некротичен фактор алфа (TNF alpha) доведе до нов етап в лечението на болестта на Crohn. В краткосрочен план близо 80% от пациентите показват бързо облекчаване на симптоматиката, а близо 50% постигат пълна ремисия. След осемседмична терапия медикаментът не само, че подобрява клиничните симптоми, но води и до оздравяване на мукозните лезии при близо половината от лекуваните болни. Данни от проучванията ACCENT I и II показват, че лечението с този медикамент намалява хоспитализацията и броя на хирургичните интервенции (2). Въпреки приложението му през последните 10 години, малко проучвания са изследвали дългосрочния му ефект (една година след старта на терапията) и трайно повлияване на болестта на Crohn. В настоящото обсервационно едноцентрово проучване е изследвана клиничната полза от infliximab при 614 пациенти с болест на Crohn за период на проследяване от 55 месеца. Първичният анализ отчита броя на пациентите с първоначален отговор към infliximab, задържащи клиничните ползи от медикамента в края на периода на проследяване. Анализирани са и степента на хоспитализация и хирургична интервенция при заболяването, както и нуждата от кортикостероиди. От всички болни, 10.9% не са отговорили на лечението. При 63.4% от останалите пациенти (347 души) е наблюдаван благоприятен ефект от дългосрочното лечение, като при малко повече от две трети от тях терапията е продължила, докато при 31.7% е била преустановена поради ремисия. 70 болни са прекратили приема поради странични ефекти, а 118 (21.8%) поради загубата на терапевтичен отговор. Въпреки че годишният процент на преустановяване на приема на infliximab е сходен при епизодично (10.7%) и системно (7.1%) лечение, необходимостта от хоспитализация и оперативна интервенция е по-висока при епизодичен прием. Системната терапия с infliximab позволява и на по-голям процент от пациентите да преустановят приема на кортикостероиди. (ОИ) Използвани източници: 1. Schnitzler F., Fidder H., Ferrante M. et al. Long-term outcome of treatment with infliximab in 614 patients with Crohn’s disease: results from a single-centre cohort. Gut 2009; 58:492-500 www.gut.bmj.com/cgi/content/full/58/4/492 2. Sands B., Anderson F., Bernstein C. et al. Infliximab maintenance therapy for fistulizing Crohn’s disease. N Engl J Med 2004; 350:876–85 www.nejm.contetn.org