Хората



01/08/2009
Хората с недиагностицирана асимптомна глутенова ентеропатия (целиакия) и позитивен антителен статус нямат повишен пожизнен риск за малигнизация, показаха резултатите от популационно-базирано проучване във Филандия, публикувани в списание Gut (1). Според нови скринингови проучвания разпространението на заболяването сред населението е 1-2%. Около 7 до 14 милиона европейци имат глутенова непоносимост. Около 75 до 90% от случаите остават недиагностицирани поради липсата на типични симптоми. Предишни проучвания показаха, че пациентите с диагностицирана целиакия имат повишен риск за малигнени процеси. Досега не се знаеше дали безсимптомните и недиагностицираните форми на заболяването увеличават риска за злокачествени заболявания. В изследването са участвали 8000 души без анамнеза за глутенова ентеропатия или злокачествено заболяване, при които е бил проведен скрининг за IgA антитела срещу тъканната трансглутаминаза (Eu-tTG). Позитивните проби са били изследвани допълнително чрез друг тест за IgA срещу тъканната трансглутаминаза (Celikey tTG) и за IgA ендомизиални антитела (ЕМА). От 6849 анализирани серумни проби, 565 са били Eu-tTG позитивни. От тях 202 (2.9%) са били Celikey tTG позитивни и 73 (1.1%) EMA положителни. 694 от участниците са развили малигнено заболяване по време на 20-годишното проследяване, като общият риск за малигненост не е бил повишен сред случаите с позитивни IgA тестове в сравнение със серонегативните контроли. Според авторите на проучването, настоящите методи за диагностициране на глутеновата ентеропатия са достатъчно информативни за установяване на заболяването. По-ранната диагноза на болестта чрез масов серологичен скрининг не се препоръчва, тъй като не би имала положителен ефект за подобряване на прогнозата на болните с целиакия по отношение превенция на злокачествените заболявания. (КП) Използван източник: 1. Lohi S., Montonen J., Knekt P. et al. Malignancies in cases with screening-identified evidence of coeliac disease: a long-term population-based cohort study. Gut 2009;58:643-647 http://gut.bmj.com