Статини и мъжки хипогонадизъм при диабет тип 2



01/06/2009
Оценката на андрогенния статус посредством общия тестостерон може да предизвика диагностични грешки при мъжете с диабет тип 2 на терапия със статини, особено с atorvastatin, показаха резултатите от проучване, публикувани през април в списание Diabetes Care (1). Според авторите на изследването, приемът на този клас холестерол-понижаващи средства се свързва с потенциално редуциране на нивата на общия тестостерон поради намаляване на холестерола за андрогенния синтез като по този начин се повишава оценката за хипогонадизъм сред тази част от диабетната популация. Тестостеронът се секретира изключително от Лайдиговите клетки в тестиса под стимулиращото въздействие на лутеинизиращия хормон (LH). Попаднал в циркулацията, той се транспортира в свързано състояние – стабилно със секс хормон-свързващия глобулин SHBG, лабилно - с албумина или като несвързан - свободен тестостерон (fT). Сборът от fТ и албумин-свързан тестостерон е известен като биологично активен или бионаличен тестостерон (bТ). Има доказателства за по-силни зависимости между маркерите на андрогенезата и нивата на fT и bT в сравнение с общия тестостерон, който се изследва рутинно в клиничната практика. Измерването на общия тестостерон е добър скрининг тест, но методът не е толкова чувствителен за определяне на биохимичния тестостеронов дефицит колкото са fT и bT. Първична крайна цел на проучването е оценка на връзката между серумните нива на тестостерона и симптомите на хипогонадизъм при 355 мъже с диабет тип 2, които са били на лечение със статини. Посредством ензим-свързания имуносорбентен тест (ELISA) са били измервани нивата на общия тестостерон, SHBG и естрадиол, като за измерването на bТ е бил използван модифициран амониево-сулфатен метод. Въпросникът за андрогеновата недостатъчност при възрастните мъже (Androgen Deficiency in the Aging Male - ADAM) е бил приложен за оценка на симптомите на хипогонадизъм. Резултатите показват, че статиновата терапия в сравнение с липсата на лечение се асоциира с намаляване на общия тестостерон (11.9 nmol/l срещу 13.4 nmol/l; р=0.006) и тенденция към понижаване на SHBG (29.4 nmol/l; срещу 35.3 nmol/l; р=0.034). Установено е било, че антилипидемичните средства не влияят върху bТ, свободен тестостерон, естрадиол или симптомите на хипогонадизъм. В сравнение с мъжете с диабет, които не получават лечение със статини, при тези на терапия с atorvastatin е било наблюдавано понижаване на общия тестостерон (11.4 срещу 13.4 nmol/l; р=0.006) и тенденция към понижаване на SHBG (27.6 срещу 35.3 nmol/l; р=0.022). Най-ниските нива на общ тестостерон са били наблюдавани при пациенти, приемащи atorvastatin 20 mg или по-високи дози, което предполага наличие на дозо-зависим ефект. Такава връзка не е била наблюдавана при лечението със simvastatin. „Оценка на андрогенния статус чрез общия тестостерон при мъжете с диабет тип 2 лекувани със статини, особено с atorvastatin, може потенциално да доведе до диагностични грешки. Изследването на нивата на бионаличния тестостерон или свободния тестостерон се препоръчва за оценка на хипогонадизма в тази група при условие, че общите нива на тестостерон са в референтните граници,” коментират авторите на изследването. (КП) Използван източник: 1. Stanworth R., Channer K., Kapoor D. et al.Statin Therapy Is Associated With Lower Total but Not Bioavailable or Free Testosterone in Men With Type 2 Diabetes. Diabetes Care 2009;32:541–546 http://care.diabetesjournals.org