Повишеният хранителен внос на цинк



01/06/2009

Повишеният хранителен внос на цинк при жените се свързва с леко понижаване на риска за диабет тип 2, показаха резултатите от проспективното проучване Nurses’ Health Study, публикувани в списание Diabetes Care (1).

Това изследване, продължило 24 години (от 1980 до 2004), е обхванало 82 297 жени на изходна възраст от 33 до 60 години. От 1980 до 2002 година участничките са попълвали въпросници за видовете консумирани от тях храни, които са били използвани за оценка на приема на цинк – общо, с добавки или от хранителни източници, както и на вноса на други нутриенти.

Резултатите показват, че за периода на проследяване от 24 години са възникнали 6030 случаи на диабет тип 2 (7.3%).

След изключване на влиянието на начина на живот и други, свързани с храненето, рискови фактори, жените с най-висок спрямо тези с най-нисък общ прием на цинк са имали намален риск за диабет тип 2 с 10% (RR 0.90), а тези с най-висока доставка на цинк от хранителни източници – с 8% (RR 0.92).

Хранителните добавки с цинк са водели до намалена честота на диабет тип 2 само при случаите, които са имали нисък внос на цинк от хранителни източници и обратното.

Затова, авторите на проучването смятат, че хранителните добавки с цинк не намаляват допълнително риска за развитието на диабет тип 2 при хора с висок внос на този микроелемент от хранителни източници.

Анализът на данните показва също така обратна връзка между диабет 2 и съотношението диетичен цинк/желязо в хема (dietary zinc–to–heme iron ratio) – колкото е по-голямо това отношение, толкова е по-нисък рискът за диабет тип 2.

Микроелементът цинк влиза в структурата на активния център на редица металоензими. Той е необходим за функционирането на ДНК- и РНК-полимеразите, контролиращи процесите на биосинтез на протеините, а с това и репаративните процеси в организма.

Цинкът участва в структурата на ензима на ключовата реакция на биосинтез на хем, влизащ в структурата на хемоглобина, цитохромите на дихателните вериги на митохондриите, цитохром Р-450, каталазата и миелопероксидазата.

Този есенциален микроелемент влияе върху синтеза и действието на инсулина (представлява интегрална част от кристалната структура на инсулиновата молекула), а с това – и върху всички инсулинозависими процеси.

Поради това се предполага, че достатъчният хранителен внос на цинк може да намалява риска за метаболитен синдром и диабет тип 2. До момента обаче тази хипотеза не бе потвърдена в проспективно проучване, както и не бе уточнено дали вносът на желязо може да окаже влияние върху връзката между приема на цинк и риска за диабет тип 2. (КП)

Използвани източници:

1. Willett W. et al. Prospective study of zinc intake and risk of type 2 diabetes in women. Diabetes Care 2009;32:629-634 http://care.diabetesjournals.org