Клиничен случай: Експресия на CD 20 при Т-клетъчен лимфом



01/06/2009
Антигенът за синтез на CD 20 белтъци може да се експресира, макар и рядко, при Т-клетъчни лимфоми, което може да го превърне в маркер за този вид карцином, показаха резултати от клиничен случай, публикувани през май в списание British Journal of Dermatology (1). Авторите докладват за мъж на 73 години, с анамнеза за поява на прогресираща на големина еритематозна плака в лявата част на абдоминалната област. Физикалното изследване показва овална, мека и добре демаркирана червеникава плака с размери 13 на 5 см, с тъмночервено образувание в центъра. Границите са леко повдигнати, без да се палпират увеличени лимфни възли в цервикална, ингвинална и аксиларна области. Пациентът е бил в добро общо състояние и рутинните лабораторни изследвания не показват патологични отклонения. След извършената инцизионна биопсия, хистопатологичният анализ е обективизирал плътен дифузен инфилтрат с атипични лимфоцити в горния дермален слой и нодуларни инфилтрати в дълбоката дерма и подкожна тъкан, както и лека хиперкератоза и атрофия в надлежащия епидермис. Налице е лек епидермотропизъм, като масивен дермален инфилтрат заличава дермалните структури. Микроскопски се виждат средни до големи лимфоцити с хиперхроматични ядра с плеоморфен изглед и наличие на много клетки в етап на митоза. Имунохистологичният анализ доказва позитивиране на маркерите CD3, CD4, CD5, CD20 и в по-малка степен на CD8 и CD79a . Изследваните клетки са негативни за CD7, CD30, CD 56 или латентен мембранен протеин на Epstein-Barr вирус. Почти всички изследвани клетки в тумора са имали висок пролиферативен потенциал, а едновременно с това е проведен и молекулен генетичен анализ на материала от кожната биопсия. Анализът Southern blot доказва реорганизиране на гените за рецепторите на beta и gamma веригите на Т-лимфоцитите, без подобни изменения да са обективизирани в тежките вериги. Останалите изследвания (компютърна томография, сцинтиграфия с галий 67 и костномозъчна биопсия) не доказват извънкожно ангажиране. Поставената диагноза е първичен кожен периферен Т-клетъчен лимфом (PCPTL), в стадий IA, T1N0M0. След инцизия на солитарната еритематозна плака и лъчелечение с обща доза 30 Gy в продължение на три седмици, при едногодишно проследяване не е регистриран рецидив. Като специфичен В-клетъчен маркер, CD20 се използва за диференциране на В клетъчния от Т-клетъчния лимфом, тъй като се смята, че е трансмембранен протеин с молекулно тегло около 35 kDa, експресиран от ранните пре-В-клетъчни прекурсори. Счита се, че CD20 участва в регулацията на В-клетъчния растеж, тъй като антителата срещу този маркер инхибират пролиферацията и диференциацията (антитела срещу CD20 се използват при лечението на болестта на Hodgkin). Напоследък бяха докладвани случаи на експресия на CD20 върху повърхността на Т- клетките, доказана чрез цитометричен анализ. Това подкрепя хипотезата, че CD20 + лимфом е по-скоро малигнена трансформация на малка популация от Т-клетки, отколкото аберантна експресия на CD20 при B клетки. Досега са докладвани четири случая на CD20 + T-клетъчен лимфом. Единият от тях е бил mycosis fungoides, с ангажиране на лимфни възли и образуване на кожни възли. Останалите три са били PCPTL, представени като солитарни или локализирани плаки, с агресивен клиничен ход и рецидив на кожните изменения. В настоящия клиничен случай, малигномът от солитарна лезия нараства до голяма плака само за осем месеца, с плеоморфни атипични лимфомни клетки, експресиращи CD20 антигенната популация и агресивен клиничен ход. В предишни проучвания е докладвано за активация и на други антигени като CD38, CD45 RO. Въпреки неясната роля на този антиген досега при Т-клетъчните лимфоми, при всички докладвани досега клинични случаи се експресира и CD20. Необходими са обаче повече клинични случаи и проучвания за доказване на прогностичната му значимост при Т-клетъчен лимфом. (ОИ) Използвани източници: 1. Oshima H., Matsuzaki Y., Takauchi S. et al. CD20+ primary cutaneous T-cell lymphoma presenting as a solitary extensive plaque. British Journal of Dermatology 2009; 160 (4): 894-896 www.interscience.wiley.com/journal/122212040/abstract 2. Sen F., Kang S., Cangiarella J. et al. CD20 positive mycosis fungoides: a case report. J Cutan Pathol 2008; 35:398–403 www.wiley.com/bw/journal.asp?ref=0303-6987