Имплантируем loop recorder при конгенитални сърдечни заболявания



01/06/2009
Имплантируемото устройство за непрекъснат ЕКГ запис (implantable loop recorder – ILR) води до диагностициране или отхвърляне на аритмия при 71% от случаите с вродени сърдечни заболявания, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Europace (1). Пациентите с вродени сърдечни заболявания, независимо от проведената терапия, имат повишена честота на аритмии. Тези често опасни ритъмни нарушения се дължат на цикатрикси, вследствие на хирургична интервенция, проблеми с поставянето на шевовете и нарушения в хемодинамиката. Навлизането на интервенционалните методи на лечение като радиофреквентната аблация и имплантируемите дефибрилатори доведе до повлияване на малигнените тахикардии. Такива са и перспективите при въвеждането на съвременните пейсмейкъри при дисфункция на синусов възел и AV блок. ILR е с висока диагностична стойност за синкоп, срещан в различни популации със структурно сърдечно заболяване (2). Засега обаче има твърде малко данни за ефективността му при диагностициране на аритмии, срещани при конгенитални сърдечни заболявания. В настоящото проучване са разгледани 22 случая на поставен ILR и неговата роля за диагностициране на аритмии в специфична популация. В сърдечна катетеризационна лаборатория са имплантирани са общо 78 ILR при 77 болни, като от тях 22 са били с вродено сърдечно заболяване. Индикациите за това са били рекурентен синкоп, пресинкоп или пристъпи от сърцебиене, останали недиагностицирани след стандартeн Holter ЕКГ запис за 24 часа и тест за физическо натоварване. Устройството е било програмирано да бъде активирано осем пъти – три пъти от болния и пет пъти автоматично, като параметрите за автоматичен старт на записа са брадикардия под 40 удара/мин, тахикардия над 200 удара/мин и паузи >4.5 секунди. Устройството не се експлантира до приключване на живота на батерията или приемане/ отхвърляне на ритъмното нарушение като диагноза. След имплантацията всички болни са провели петдневен курс на лечение с антибиотици. Средната възраст на болните е 15.5 години, а шест от тях са имали изоставане в неврологичното развитите. ILR е бил експлантиран средно след 19 месеца, като данни от устройствата има при 16 болни (73%) – при трима има поставена диагноза аритмия, при седем тя е отхвърлена, при четирима батерията се е изтощила, а един пациент е починал два месеца след поставяне на ILR. С помощта на ILR е поставена диагноза камерна тахикардия (два пъти) и дисфункция на синусов възел (един път). Поради това, при двама болни са имплантирани интракардиални дефибрилатори (ICD) и при един двукамерен пейсмейкър. Единият от лекуваните е имал епизоди на брадикардия с ниска предсърдна честота по време на синкопалните епизоди, поради което е бил поставен двукамерен пейсмейкър без последващи усложнения. Друг болен е с мономорфна ширококомплексна тахикардия, която по-късно е потвърденa след електрофизиологично изследване (ЕФИ). Тя е била с произход от изхода на дясна камера (right ventricular outflow tract – RFOT). При него е имплантиран пейсмейкър-дефибрилатор. В последствие се е наложила радиoфреквентна аблация на RFOT, приключила успешно. Третият пациент също е бил с мономорфна ширококомплексна тахикардия, според запис от ILR, с потвърденa в последствие камерна тахикардия след провеждане на ЕФИ. При него е имплантиран пейсмейкър-дефибрилатор, без оплаквания след това. Един от болните е със суспектна AV нодална ре-ентри тахикардия (AVNRT) след оперативна корекция по повод тетралогия на Fallot. Тъй като по време на ЕФИ тахикардията не е била провокирана (въпреки данните за двойна физиология на AV възела), към края на електрофизиологичното изследване е бил поставен ILR обективизирал теснокомплексна тахикардия, потвърдена на 12-канално ЕКГ като AVNRT. ILR са безвредни и надеждни устройства за диагнастициране на аритмиите при селектирани популации на деца или възрастни с конгенитални сърдечни заболявания. С тяхна помощ се поставя или отхвърля диагнозата ритъмно нарушение в 71% от случаите, като възможност за провеждане на животоспасяваща терапия (поставяне на пейсмейкър/дефибрилатор) има в 20% от случаите. По този начин се избягват и случаите на неправилна или ненужна интервенция/терапия при пациентите с некардиогенен синкоп. Това е особено важно при случаите с изоставане в неврологичното развитие, където анамнезата и лечението са съществен проблем. (ОИ) Използвани източници: 1. Kenny D., Chakrabarti S., Ranasinghe A. et al. Single-center use of implantable loop recorders in patients with congenital heart disease. Europace 2009 11(3):303-307 www.europace.oxfordjournals.org 2. Farkwell D., Freemantle N., Sulke N. The clinical impact of implantable loop recorders in patients with syncope. Eur Heart J 2006; 27:351–6 www.eurheartj.oxfordjournals.org