Диагностичен подход при неспокойствие и плач в кърмаческа възраст



01/06/2009

Анамнезата и физикалният преглед са основните методи за оценка на състоянието на деца с неспокойствие и плач в кърмаческа възраст, които определят и необходимите лабораторни изследвания, включващи задължително анализ на урината, показаха резултатите от проучване на д-р Stephen Freedman и сътр. от Hospital for Sick Children, University of Toronto в Канада, публикувани през март в списание Pediatrics (1).

Целта на настоящото ретроспективно изследване е била да установи процентa на афебрилните кърмачета с безпокойство и плач, посетили неотложното звено, при които впоследствие се диагностицира тежко заболяване. В него са включени 237 афебрилни деца на възраст под една година, които са отговаряли на посочените критерии (общо 0.6% от всички прегледи в спешното отделение).

При 12 кърмачета (5.1%) е било диагностицирано сериозно подлежащо заболяване, като най-чести са били инфекциите на пикочните пътища. При 16.7% от децата диагнозата е била поставена при вторичния преглед.

Въпреки че резултатите от 81 (14.1%) от направените общо 574 лабораторни изследвания са били положителни, само при осем кърмачета (1.4%) диагнозата е била поставена въз основа на лабораторните данни. В същото време, в две трети от случаите (66.3%) подлежащото заболяване е било установено само въз основа на данните от анамнезата и физикалния преглед.

Гастроезофагеален рефлукс е бил доказан при 13% от кърмачетата, като не е била наблюдавана значима вариация в честотата на заболяването в зависимост от възрастта.

При липса на съществена клинична симптоматика, лабораторните изследвания са насочили към диагнозата само при две деца (0.8%). Двете кърмачета са били на възраст под четири месеца и са били с инфекция на пикочните пътища.

Специфични данни от анамнезата и физикалния преглед, които насочват към дадена диагноза:

– Бактериален менингит: фебрилитет, безпокойство, летаргия, повръщане, напрегната или бомбирана фонтанела, менингорадикулерно дразнене, положителни резултати от микробиологично изследване на ликвор

– Бронхиолит: кашлица, фебрилитет, „свиркащо дишане“, тахидиспнея, отказ от храна, позитивиране на изследванията за респираторносинцитиален вирус, типична рентгенологична находка

– Колики: безпокойство и плач повече от три часа дневно за повече от три дни седмично с продължителност над три седмици при здраво кърмаче на възраст между 20 дни и четири месеца

– Констипация: затруднена дефекация, палпиране на спастични колон и сигма

– Алергия към протеините на кравето мляко: облекчване на симптомите при елиминиране на алергените от хранителния режим

– Гастроезофагеален рефлукс: регургитация, отказ от храна, синдром на Sandifer

– Херния: палпиране при преглед

– Инвагинация: внезапно започнала тежка, интермитираща коремна болка, повръщане, окултни кръвоизливи в изпражненията, изхождания тип „малиново желе”, палпиране на абдоминална маса, специфична находка при образното изследване

– Остър среден отит: фебрилитет, секреция от ушите, специфична находка при отоскопия

– Пневмония: кашлица, фебрилитет, тахидиспнея, отказ от храна, левкоцитоза, типична аускултаторна и рентгенова находка

– Уроинфекция: фебрилитет, дизурия, повръщане, отказ от храна, левкоцитоза, левкоцитурия, положителен нитритен тест, изолиране на причинителя при микробиологично изследване на стерилна урина

– Вирусна инфекция (херпангина, ринофарингит, екзантем, вирусен менингит): фебрилитет, кашлица, хрема, повръщане, диария, обрив, контакт с болен.

„Етиологичният спектър при кърмачета с плач и безпокойство варира от леки до тежки, животозастрашаващи заболявания,” пишат авторите в заключение. „Видът на необходимите изследвания при тази група пациенти се определя от данните от анамнезата и физикалния преглед. По-специфични изследвания като ректално изследване, например, се налагат рядко, само в единични случаи”. (КД)

Използван източник:

1. Freedman S., Al-Harthy N., Thull-Freedman J. The crying infant: Diagnostic testing and frequency of serious underlying disease. Pediatrics 2009; 123: 841-848 http: //pediatrics. aappublications.org