Данни от 20 проучвания отхвърлят връзката между ваксините и аутизма



01/06/2009
Няма връзка между имунизациите в детска възраст и появата на аутизъм, показаха резултатите от обзор на 20 проучвания, публикуван в списание Clinical Infectious Disease (1). „Ваксините не предизвикват аутизъм,” заявява д-р Paul Offit от Children's Hospital of Philadelphiа, САЩ. „Считам, че много родители ще променят отношението си към имунизациите след тези убедителни доказателства”. Д-р Bryan H. King от American Academy of Child and Adolescent Psychiatry Autism and Intellectual Disabilities Committee обяснява, че през последните години са разработени три различни хипотези, чиято цел е да обяснят/отхвърлят връзката между ваксините и аутизма. Първата от тях е свързана с триваксината срещу морбили-паротит-рубеола (MMR), втората изследва влиянието на олово-съдържащия консервант тимерозал и третата проследява ефекта от едновременното приложение на няколко ваксини върху имунната система в детска възраст. Според първата хипотеза, комбинираната MMR ваксина нарушава гастроинтестиналната бариера, което води до навлизане на токсични за ЦНС субстанции, които отключват аутистично разстройство. След публикацията в Lancet (2) през 1998, предполагаща наличието на асоциация между MMR и аутизма, 13 проучвания, проведени впоследствие в пет различни страни, отхвърлят тази връзка. Авторите посочват, че въз основа на научните доказателства, всяка връзка между MMR ваксината и аутизма трябва да се счита за случайна, тъй като имунизацията се прави във възраст, когато се появяват и първите симптоми на заболяването. „Докато нивата на имунизационно покритие не търпят промяна или показват тенденция за спадане, честотата на аутизма нараства и не се различава съществено между имунизираните и неимунизираните деца,” коментира д-р King. Според втората хипотеза олово-съдържащият консервант тимерозал, който се използва повече от 50 години в производството на някои ваксини, има изразена невротоксичност. Резултатите от седем епидемиологични проучвания, проведени в различни страни показват, че честотата на аутизма не се влияе от наличието или липсата на тимерозал в прилаганите ваксини. „Дори да имаше някаква дискретна връзка, тя щеше да бъде установена, тъй като тези 20 изследвания обхващат голям брой деца,” твърди д-р King. „Бъдещите проучвания трябва да се фокусират върху други вероятни връзки”. Според последната хипотеза, прилагането на няколко ваксини едновременно „натоварва” имунната система. Авторите на обзора опонират, че в ранна детска възраст имунната система „преработва“ много по-голям брой антигени в сравнение с тези, които се съдържат във ваксините и че от биологична гледна точка е невъзможно ваксините да „преторват“ имунната система, дори и когато тя е незряла. „Антигенното натоварване от новите ваксини, дори и от комбинираните (многовалентните) е значимо по-малко, за разлика от тези, прилагани по-рано, преди 1980, когато все още не беше регистрирана епидемия от аутизъм,” споделя д-р King. Той допълва, че отключването на аутистичното разстройство не е свързано с имунния отговор. Докато рискът дадена ваксина да доведе до развитието на аутизъм е теоретичен и до момента научно непотвърден, то рисковете, които крие отказът от имунизация са напълно реални и често със животозастрашаващи последици. Според д-р Offit, „през последното десетилетие увеличаването на броя на неимунизираните деца доведе до появата на епидемии от коклюш и морбили. Има съобщения за три случая на H. influenzae менингит при деца на родители, отказали ваксиниране, като и при трите деца инфекцията е завършила фатално. Проблемът е, че родителите, които отказват имунизация излагат на риск живота не само на собствените си деца, но и на всички останали деца в общността, в която живеят”. “Дали имаш право да си преносител и да разпространяваш потенциално животозастрашаваща инфекция?”, пита д-р Offit. „За момента отговорът на този въпрос е „да“, като все още не сме наясно колко време ще ни отнема докато отговорът на този въпрос стане отрицателен”. „Лекарите и родителите трябва да проведат открит разговор относно ползите и рисковете от ваксините, включително и профилактиката на тежките фатални инфекции,“ предлага д-р King. „В този контекст ще бъде изключително трудно да не се повдига въпросът за риска от аутизъм, тъй като това би довело до погрешното впечатление, че клиницистите се опитват да прикрият някаква информация. От друга страна, ако ваксините продължават да се свързват с аутизма, това предполага, че подобна връзка не е напълно отхвърлена, което от научна гледна точка е напълно невярно”. (КД) Използвани източници: 1. Gerber J. and Offit P. Vaccines and autism: A tale of shifting hypothesis. Clin Infect Dis 2009; 48:456–461 www.journals.uchicago.edu 2. Wakefield A., Murch S., Anthony A. et al. Ileal-lymphoid-nodular hyperplasia, non-specific colitis, and pervasive developmental disorder in children. Lancet 1998; 351: 637–641 www.thelancet.om