(В)името на клиничната пътека



01/05/2009
Сценарий едно: Пациенти се хоспитализират по КП 30 заболявания на тънкото и дебелото черво (минимален болничен престой три дни), за да бъде извършена диагностична колоноскопия. Заради клиничната пътека, им се назначава инфузионно лечение със спазмолитици или курс с антибиотици, които не са нужни. В западноевропейските здравни заведения колоноскопията се провежда амбулаторно, а дори след чернодробна биопсия се преспива в стационар само една нощ. При това, там ведната те информират какво са установили. У нас търпеливият пациент престоява три дни на болнично легло и не знае въобще каква е диагнозата му. Пациенти, които са лекари, сами прочитат диагнозата си в болничния лист. Другите чакат пред кабинета на „много заетия” чиновник в бяла престилка, за да го хванат в крачка... Здравноосигурителната каса плаща за фиктивна медицинска услуга по КП, а отгоре на всичко болният трябва да плати със собствени пари, за да получи нужното внимание. Единственото, което му се дава с готовност е скъпоструваща полипрагмазия. Сценарий две: Възрастни и самотни хора, които се обаждат на „Бърза помощ” поради самоизмерени високи стойности на артериалното налягане вечерта (и естествен страх да заспят без друг човек в къщи), се хоспитализират по КП 46 за остър миокарден инфаркт без фибринолиза (минимален болничен престой пет дни), въпреки липсата на диагностични данни (ЕКГ или повишени биомаркери). Настаняват се в интензивно отделение, назначава им се инфузионно лечение с хепарин... След един ден се пускат да си ходят у дома. Изписват се обаче на петия ден. Представените клинични сценарии са действителни. Те са наблюдавани в столични болнични заведения и дано да са изключение. Защото, ако са правило, Боже, българският пациент, пази! Някои от тези случаи са пенсионери-колеги... Други – са работещи пенсионери, които като такива продължават да плащат здравни осигуровки върху изработеното от тях месечно възнаграждение. Въпросите, които все повече пациенти си задават, е необходими ли са ни такива болнични заведения и такива „лекуващи” лекари? Не е ли крайно време Здравноосигурителната ни каса да мине под финансов контрол на външни икономически експерти, за да знаем как се изразходват средствата на данъкоплатците в страната и какво качество на здравни услуги получават пациентите. В противен случай е по-добре да оставим единствено спешни болнични отделения, а хроничните си заболявания да диагностицираме и лекуваме в останалите страни на Европейския съюз. Ако си даваме парите от здравните вноски за санитарни самолети, вместо за поддържане на неефективни болнични заведения, може би ще е по-добре и спешните състояния да ги лекуват другаде... Най-малкото ще се спасим от ненужна полипрагмазия и излишни манипулации (инвазивни изследвания и дори оперативни интервенции), които се провеждат не поради медицински показания, а от печалбарство. (ДЯ)