Първа (не)фалирала болница*



01/05/2009
Държавните и общински болници са нещо като „Кремиковци“ - управляват се лошо, вечно имат финансови проблеми, източват се, не си плащат дълговете навреме. И никой не смее да ги затвори. В условията на криза обаче проблемите се изострят и правят отлаганите структурни реформи в здравния сектор - приватизацията и затварянето на неефективните болници, неизбежни. Сериозно се заговори за фалита на столичната Първа градска болница. С милиони просрочени дългове са и болниците в Казанлък, Гоце Делчев, Тутракан... Първа градска е един от символите (бел. ред. на застаряваща) София. Освен че е голяма болница - с 412 легла и с почти 600 служители, единствено там се поставят ваксини против бяс след ухапване от куче или се вади документ за съдържание на алкохол в кръвта. Наложи се обаче директорът й доц. Михаил Николовски да поиска от Столична община финансова помощ и изготвяне на спешна оздравителна програма. Натрупаните задължения на болницата са 5.7 милиона лева. От тях 4.4 милиона са просрочени, а някои от доставчиците й чакат да им бъде платено от 2006 г. На практика с текущата субсидия и с приходите от здравната каса болницата едва покрива непосредствените си разходи, но и дума не може да става да изплати наведнъж просрочените задължения. При всички положения обаче възможностите на софийския бюджет са ограничени в рамките на гласуваните 10 милиона лева субсидия за 10-те общински болници. От Столичната община обаче не са съгласни да плащат дълговете, не само заради липсата на пари в бюджета. „Не искаме да повтаряме грешките на държавата, която излива пари, защото болницата има дългове. В момента правим финансова ревизия и ще настояваме онези, които са довели болницата до фалит, да си понесат отговорността. Не може директор на болница да дава високи заплати, без да се върши работа, и да сключва договори, за които знае, че няма да може да плати,“ смята д-р Нели Нешева, директор на дирекция „Здравеопазване“ на Столичната община. Болниците са странен хибрид. Регистрирани са по Търговския закон. В същото време са и лечебни заведения, които работят по едноименния закон. Това означава, че подаването на електро- и топлоенергия и вода за тях не може да бъде спирано. Договорите и резултатите от дейността им са търговска тайна. Бордовете на директорите на държавните и общинските болници се назначават лично от министъра на здравеопазването или от кмета и в тях често участват членове на политическите им кабинети. Искове за принудително събиране и дела за несъстоятелност срещу болниците пък се завеждат рядко. „Напълно разбираемо е. Болниците винаги нямат пари. Съдилищата смятат за антисоциално да им запорират сметките. Доставчиците пък знаят, че ако предявят иск, след това ще е невъзможно да работят с тази болница. Конкуренцията на пазара е голяма и всяка поръчка е важна“, обяснява доставчик на медикаменти, пожелал анонимност. Именно към лекарствените фирми са най-големите дългове на болниците, оплакват се търговци. Задълженията на всичките 108 общински болници са 55.4 милиона лева. На фона на 200-те милиона лева просрочия, натрупани от 184-те държавни лечебни заведения, тази сума изглежда малка. Но в общини с минимални приходи и незначителни активи на болницата дори и няколкостотин хиляди лева задължения могат да означават технически фалит. Досега общините са успявали да подпомагат работата на болниците (ремонти и покупка на апаратура) със средства от приватизация. През тази година обаче те очакват не само спад на приходите от раздържавяване, но и на местните данъци и такси, и няма да могат да подкрепят лечебните заведения. Съвсем естествено е при влошаващи се резултати общините да продадат своите болници или да ги закрият. Забраната за приватизация на лечебни заведения беше отменена през 2008 г. Обаче до момента нито един кмет не е поискал да закрие или да продаде болница, независимо от качеството на услугите, състоянието, задълженията й. „Всеки кмет би го направил, ако е сигурен, че по-голямата болница в близкия град ще обслужи пациентите,“ коментира Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. Според нея кметовете не биха искали в здравния сектор да стане като в образователния - „насилствено по икономически причини закривахме детски градини и училища, а сега те се оказват важни и трябва да се откриват наново на десеторно по-висока цена“. Правителството ще принуди общините да преструктурират собствеността си, като не ги субсидира, смята Лъчезар Богданов от Industry Watch. „Може примерно държавата да финансира срещу дял от капитала. След това здравното министерство ще приватизира или закрива. Такава политическа воля обаче в момента няма,“ отбелязва Богданов. Приватизационните апетити към общинските болници, които обикновено се намират в центъра на града, бяха големи по време на имотния бум - и заради сградите, и заради големите парцели. Заради задлъжнялостта на болниците приватизацията им може да стане за жълти стотинки, особено ако най-големите им кредитори поискат това. Столична община може и да спаси Първа градска от фалит. Ситуацията в здравния сектор обаче ще се влошава. Досега болниците бяха свикнали правителството да погасява задълженията им с излишъка в бюджета. Тази година обаче, както изглежда, преизпълнение на приходите няма да има… В условията на световна криза доставчиците на лекарства, консумативи и медицинска техника няма да имат търпението да чакат понякога и с години болниците да им платят. Така че нищо чудно в скоро време да имаме първата фалирала болница. И ако държавата и общините не започнат приватизация, банкрутите няма да спрат дотук. И колкото повече се отлага реформата в тази област, толкова по-голяма цена ще бъде платена, и то с парите на всички данъкоплатци. * Препубликуваме със съкращения от вестник Капитал (www.capital.bg). Заедно с в. Дневник (www.dnevnik.bg), двете издания отделят място на икономическите проблеми на здравната система в отсъствието на реформа (която и това правителство няма желание да осъществи)